The Book of My Life Blog

12

Четиринадесета глава

Четиринадесета глава Двойната отплата Отворих очи и стреснато седнах на дивана. Огледах стаята, в която се намирах и въздъхнах. Не сънувах. Наистина бях прекарала нощта в дома на Принца на мрака. Сведох очи към ръцете си,...

1

Тринадесета глава

Тринадесета глава Демоните в мен В мига, в който Анабел и Нощните сенки изчезнаха, паднах на земята. Болката беше ужасяваща и вцепеняваше цялото ми тяло. – Оставих те сам за по – малко от час. –...

12

Дванадесета глава

Дванадесета глава Сенки и мрак Лежах на земята и се опитвах да успокоя дишането си, докато кръвта на Грей се просмукваше през дрехите му. Джоазът се усмихна зловещо, когато вторият куршум разкъса крака му. Господи, изглеждаше...

0

Двадесет и втора глава

Двадесет и втора глава   Бален  Разкопчах дънките й и бавно ги смъкнах от краката й, заедно с черните бикини. Тя беше скована, уплашена и аз знаех, че я притисках, но Дани бягаше. Усетих оттеглянето й,...

2

Единадесета глава

Единадесета глава Спасението Лежах отпуснато върху леглото от балдахин, слушах равномерното дишане на Ариа, която спеше и се чувствах някак празен, сякаш някой бе ограбил същността ми, без да разбера. След като напуснах Тронната зала, Барлоу...

6

Десета глава

Десета глава Отдаването Наблюдавах спусналия се мрак през прозореца и се опитвах да осъзная случилото се. Обвих ръце около раменете си и си поех дълбоко въздух. – Дъще на Рейнолдс? – Тихият глас ме извади от...

5

“Каравал” от Стефани Гарбър

Автор: Стефани Гарбър Издателство: Бард Жанр: Тийн фентъзи Брой страници: 336 Година на издаване: 2017 Корица: Твърда Анотация: ДОБРЕ ДОШЛИ НА КАРАВАЛА, КЪДЕТО НИЩО НЕ Е ТАКОВА, КАКВОТО ИЗГЛЕЖДА. Скарлет и Тела никога не са напускали...

0

“Краят на дните” от Сюзън Ий

Автор: Сюзън Ий Издателство: Емас Жанр: Фентъзи (YA) Брой страници: 392 Година на издаване: 2017 Корица: Мека Анотация: Пенрин и Рафи са се спасили на косъм от ангелите и бягат за живота си. Сега най-важното е...

4

Девета глава

Девета глава Тринадесетте – Да заложи на себе си? – Бренън небрежно се беше подпрял на едно дърво и вече  десет минути, след срещата ми с Анабел, продължаваше да се смее. Глупакът открито ми се подиграваше....

error: Копирането не е разрешено!