Category: Три процента щастие

25

Осма глава

Осма глава Неживите Главата ми все още пулсираше, а в съзнанието ми продължаваше да изплува една и съща картина, която ме преследваше от месец като смъртоносен бумеранг. Рисувах я непрекъснато. Черна книга без надписи и думи....

6

Седма глава

Седма глава Град на духове и разруха – Значи Вивиан казва истината? – Двойникът ми ме погледна многозначително. – Да. – Дръпна дървения стол и седна от другата страна на старото бюро, върху което бях разпилял...

7

Шеста глава

Шеста глава Истината Изглеждах нелепо. Бях облечена в дълга кремава рокля от шифон, която по – скоро приличаше на раздърпана роба от средновековието. Златистата й яка ме стягаше ужасно, ръкавите ми бяха прекалено широки, а косата...

4

Пета глава

Пета глава Белезите на Съдбата Всеки ден животът ме ограбваше. Крадеше щастието ми, заменяйки го с неограничено количество тъга. Пътят ми бе обгърнат от мрак и аз вече не бях способен да намеря изхода. Не можех...

17

Четвърта глава

Четвърта глава Прокудените Юстънрол беше същият. Градът все още притежаваше своята невидима магия, която бе способна да плени всеки, осмелил се да пристъпи прага му, а тесните каменни улици създаваха едновременно усещане за уютност и самота....

10

Трета глава

Трета глава Фалшива реалност Господи, чувствах се ужасно. Повдигнах натежалата си глава от възглавницата и остра болка прониза слепоочието ми. Огледах се наоколо. Бях сам. А непознатата от снощи беше изчезнала. Отидох до банята, за да...

28

Втора глава

Втора глава Преследвана от миналото Стоях на ръба на скалата, загледана в приближаващата се буря. Мрачни облаци бяха покрили небето, което бе потъмняло от гняв, а студен вятър пронизваше белите ми дробове. Придърпах коженото си яке,...

16

Първа глава

Първа глава Полет преди смъртта Животът не струваше. Както всяка сутрин, се събудих облян в пот и умора. Отворих изнемощелите си клепачи и се оставих да бъда погълнат от досадното ежедневие. Измъкнах се от леглото и...

14

Пролог

Вятърът довя мириса на божествен мъжки парфюм. Той идваше отново, облечен в черно, с красиво лице и поглед, принадлежащ на смъртта. Олицетворяваше стихия, леден океан, поглъщащ и деня, и нощта…  Той живееше в призрачен град, лишен...

error: Копирането не е разрешено!