Category: Три процента щастие

2

Единадесета глава

Единадесета глава Спасението Лежах отпуснато върху леглото от балдахин, слушах равномерното дишане на Ариа, която спеше и се чувствах някак празен, сякаш някой бе ограбил същността ми, без да разбера. След като напуснах Тронната зала, Барлоу...

8

Десета глава

Десета глава Отдаването Наблюдавах спусналия се мрак през прозореца и се опитвах да осъзная случилото се. Обвих ръце около раменете си и си поех дълбоко въздух. – Дъще на Рейнолдс? – Тихият глас ме извади от...

2

Девета глава

Девета глава Тринадесетте – Да заложи на себе си? – Бренън небрежно се беше подпрял на едно дърво и вече  десет минути, след срещата ми с Анабел, продължаваше да се смее. Глупакът открито ми се подиграваше....

19

Осма глава

Осма глава Неживите Главата ми все още пулсираше, а в съзнанието ми продължаваше да изплува една и съща картина, която ме преследваше от месец като смъртоносен бумеранг. Рисувах я непрекъснато. Черна книга без надписи и думи....

6

Седма глава

Седма глава Град на духове и разруха – Значи Вивиан казва истината? – Двойникът ми ме погледна многозначително. – Да. – Дръпна дървения стол и седна от другата страна на старото бюро, върху което бях разпилял...

7

Шеста глава

Шеста глава Истината Изглеждах нелепо. Бях облечена в дълга кремава рокля от шифон, която по – скоро приличаше на раздърпана роба от средновековието. Златистата й яка ме стягаше ужасно, ръкавите ми бяха прекалено широки, а косата...

4

Пета глава

Пета глава Белезите на Съдбата Всеки ден животът ме ограбваше. Крадеше щастието ми, заменяйки го с неограничено количество тъга. Пътят ми бе обгърнат от мрак и аз вече не бях способен да намеря изхода. Не можех...

17

Четвърта глава

Четвърта глава Прокудените Юстънрол беше същият. Градът все още притежаваше своята невидима магия, която бе способна да плени всеки, осмелил се да пристъпи прага му, а тесните каменни улици създаваха едновременно усещане за уютност и самота....

10

Трета глава

Трета глава Фалшива реалност Господи, чувствах се ужасно. Повдигнах натежалата си глава от възглавницата и остра болка прониза слепоочието ми. Огледах се наоколо. Бях сам. А непознатата от снощи беше изчезнала. Отидох до банята, за да...

28

Втора глава

Втора глава Преследвана от миналото Стоях на ръба на скалата, загледана в приближаващата се буря. Мрачни облаци бяха покрили небето, което бе потъмняло от гняв, а студен вятър пронизваше белите ми дробове. Придърпах коженото си яке,...

error: Копирането не е разрешено!