Category: Белези на Призраците, Стиджиън (1)

Епилог  До: Quill@Scar.com От: Kilter@Scar.com Ще те чакам в двора на фабриката след пет дни. В полунощ. Не закъснявай, задник.   * Файл за изтегляне на цялата книга (не може да се използва за търговска цел...

Тридесет и осма глава   Дани Бягах през снега, покрил тревата, след кучето на Анстис – Фин. Негодникът беше сграбчил кожените ми ръкавици в мига, в който отворих вратата. Най – накрая щях да се прибера...

Тридесет и седма глава   Бален Изтръгнах се от съня. Гласът й. Чух нейния глас. Прокарах ръце през косата си. Беше невъзможно; никой Белязан не би могъл да ме достигне в Царството чрез телепатията ни. Мамка...

Тридесет и шеста глава   Дани – Господи, жено, представи си го, по дяволите. Имам по – добри неща за правене. – Килтър се облегна на дървото. – Опитвам се. – Типична жена. Не можеш да...

Тридесет и пета глава Бален Изсумтях, когато чух нежния глас зад себе си. Бавно се обърнах и видях бледата й, бяла кожа да поруменява, когато срещнах очите й. – Какво, по дяволите, искаш? – Да разбереш....

Тридесет и четвърта глава   Дани Изкрещях, паднах на колене, поставих глава между дланите си, тялото ми трепереше. Това бе изпитвал баща ми всеки ден, прекаран без майка ми. Затова беше искал да сложи край на...

Тридесет и трета глава   Бален Торотонто Килтър се намръщи и се оплака в пиянско полусъзнание, когато Джедрик му помогна да отиде в къщата на Талда. Всички спахме в самолета с изключение на задника, който се...

Тридесет и втора глава Дани Мъжът с лице, голямо, колкото кратер, ме притисна към гърдите си, ръката му се стегна около врата ми и белите ми дробове започнаха да се борят за глътка въздух. Изритах го...

Тридесет и първа глава Бален Килтър вдигна ада точно както очаквах. Този тип беше известен с това, че винаги действаше по свой начин и то не особено тихо. Добрите новини бяха, че амулетът работеше. Хана бе...

Тридесета глава Килтър Трябваше да пусна една вода и подозирах, че и момичето също, така че пропълзяхме по тунела, където и двамата можехме да се облекчим. Това беше радост, като се имаше предвид, че мацката не...