Десета глава

Десета глава

Бален

– Дани…

– Не. Нуждаем се от това. Ако не можем да имаме нищо друго… то в такъв случай това е всичко. Искам да те почувствам, Бален.

По дяволите. Пенисът ми беше толкова втвърден, че дори болеше. Но когато чуках някоя жена, не бях нежен. А аз вече бях чукал нея. Дани се бореше със спомените си от отвличането и изтезанията. Не биваше да й го причинявам отново.

– Да те вкуся… Мамка му, виковете ти, Дани… това бяха най – хубавите звуци, които някога съм чувал. Искам да ги отнеса със себе си, когато си тръгна.. – Отдръпнах се и се наведох, за да взема дънките си.

– Не. – Тя изпълзя от леглото и грабна джинсите от ръката ми, захвърляйки ги настрани. – Поисках една нощ. И точно това ще направиш.

Наблюдавах пищните й бедра, които се люлееха, докато се приближаваше към нощното шкафче. Отвори го и извади найлонов пакет. Господи, това беше много повече от забиване на някоя случайна мацка. Тя бе Дани, жената, която не можех да забравя. Живееше в мен. Белязаните притежаваха инстинкти, които бяха по – силни от човешките, но знаех, че тя също я усещаше – разтърсващата нужда. Може би се дължеше на факта, че в продължение на толкова дълго време бях обсебен от нея.

Отидох до нея, макар да не бях сигурен какво щях да направя, докато не почувствах ръцете й върху члена си. В този момент всяка съпротива се изпари.

Простенах и затворих очи, накланяйки главата си назад.

– По дяволите.

Дани разпечата презерватива и плъзна ръка по гърдите ми. Постави го бавно и внимателно. Обратно на това, което аз отчаяно копнеех да направя с нея.

“Предай се!“ – крещеше съзнанието в главата ми. Устата ми грубо се впусна към тялото й, вкусвайки това, което трябваше да имам. Когато поддаде на моята целувка, ревът в сетивата ми се надигна.

Стиснах дупето й и от устата й се откъсна сладък стон. Повдигнах я и я поставих на ръба на шкафа, а след това се отдръпнах, за да я погледна. Устните й бяха подути, а бузите – зачервени. А аз бях пленен от очите й. Забелязах желанието, което я изгаряше, ала също така и спокойствието. Чувствах се по същия начин. Непрестанните копнежи, които ме подтикваха да бъда с нея. Наистина беше успокояващо, когато я имах.

Усмихна се и сърцето ми замря.

– Чукай ме, Бален.

Очарователна. Мамка му, тя бе очарователна и това ме караше да желая да взема усмивката й, да я поставя в буркан и да я наблюдавам всеки път, когато пожелая, а съм далеч от нея.

Ухилих се.

– Добре, скъпа моя. – Хванах члена си и го отърках в нея. Краката й се заключиха около кръста ми и се оттласна от шкафа. Затвори очи и се изви назад. Наведох се и поех зърното й в устата си, като едновременно с това притиснах бедрата си и вкарах пениса си дълбоко в сърцевината й.

Изстенах, когато плътността й ме обви. Дани се напрегна.

– Да, Господи, да.

Ръцете й се заровиха в косата ми, докато аз излизах от нея и след това отново потъвах в дълбините й. От голите ни тела се разнасяха звуци.

По – силно.

По – бързо.

– Дай ми всичко от себе си. – Изръмжах и яростно я заключих под себе си, прониквайки отново и отново.

Грубо.

Чувствено.

Ръцете ми оставяха синкави отпечатъци по кожата й.

Шкафът се удари в стената и книгите се разпръснаха по пода.

Мисълта, че я притежавах, ме хвана в капана си и тялото ми се разтресе.

Тя внезапно изкрещя и мускулите й се стегнаха около члена ми.

– Мамка му, Дани. – Не можех повече да се сдържам, докато тя трепереше и простенах, изпълвайки я за последен път… А след това бях завладян от оргазма.

Останах неподвижен, прикован вътре в нея, неспособен да говоря в продължение на няколко секунди, чакайки умът ми да се успокои. Тя сгуши лицето си в рамото ми и не можех да се отдръпна, защото ме беше страх да срещна погледа й. Ако я бях наранил… Ако я бях изплашил… Господи, това щеше да бъде моето унищожение.

Дани се отмести назад и очите й се втренчиха в мен, разширени от… удоволствие? Молех се да го бях направил поне една нощ правилно. Всичко друго се беше прецакало. Лоялността ми бе изчезнала. Бях предал собствената си кръв за…

Нея.

За жената, която държах в прегръдките си. Тя беше жива и аз щях да взема тази една нощ, независимо от присъдата, която Дийкънри щеше да определи.

– Добре ли си? – Попитах.

– По дяволите… Не знам. Чувствам се по – лека или… нещо подобно.

– Нараних ли те?

Целуна ъгълчетата на устните ми.

– Не, просто не обичам да бъда ограничавана.

Да, заради онзи шибан вампир Ришард. Той й причини това. Стиснах челюстта си и усетих гнева, който пропълзя във вените ми. Тя погали с пръст челото ми.

– Какво не е наред?

– Нищо. – Помогнах й да слезе от шкафа и отидох до банята, за да се отърва от презерватива. Натиснах с крак стоманеното стъпало, но то не издържа и се счупи като цвете. Хвърлих презерватива, погледнах се в огледалото и спрях.

Мамка му, какво правех?

Поставих ръцете си на ръба на мивката и отпуснах главата си. Всичко в мен крещеше останалите да вървят по дяволите и да отведа Дани. Успявах в продължение на две години, можех…

Невъзможно. Между мен и Дани беше невъзможно да има нещо.

Подът изскърца, когато тя дойде и обгърна с ръце кръста ми.

– Остани през нощта.

Това бе лудост. Всичко около нас беше лудост. Бях нарушил закона на Белязаните. Господи. Може би утре щях да бъда мъртъв.

– Защо, Дани? За да боли повече, когато си тръгна? – Изсмях се, поклащайки глава. – Мамка му, Дани. Това е. Отивам си. И няма да се върна. Не мога да те защитя и със сигурност не мога да бъда с теб.

– Никога не съм искала повече, Бален.

Една нощ.

Ръцете й се плъзнаха надолу по татуираните ми мускули и спря, обхващайки дланите ми. Ароматът й беше навсякъде около мен и ме молеше да й дам това, за което жадуваше.

Обсипа с целувки врата ми и когато отворих очи, видях отражението ни в огледалото.

Държеше ме.

Бе свързана с мен.

По дяволите, беше част от мен.

И знаех, че нямаше да успея да я напусна. Все още не. Имах нужда да я приютя в прегръдките си, наблюдавайки я как спи спокойно без кошмари, заплашващи да отнемат здравия ми разум.

Обърнах се и се наведох, за да я целуна. Този път бе мека и нежна.

– Една нощ. – Смъртта ми или Покоят щяха да приключат това, което не успя да започне.

Отведох я до леглото, отметнах завивките и тя пропълзя по матрака. Легнах до нея и тя веднага се сгуши в ръцете ми. Бузата й лежеше на гърдите ми, а краката й върху бедрото ми. Погалих косата й, запаметявайки усещането от кичурите й между пръстите ми.

Целунах я по челото.

– Татуировката ти. Какво означава?

Дани наклони глава, погледна ме и се усмихна. Господи, тази усмивка. Никога не я бях виждал, когато бяхме в онези проклети клетки. Единствено страданието й от изтезанията.

– Забелязал си я? Не мислех, че си имал този шанс.

– Всеки удобен момент се възползвам от това да гледам сексапилното ти дупе, скъпа. – Стиснах го и тя потърка крака си в мен, а аз простенах, когато членът ми трепна. По дяволите, исках да я взема отново, но знаех, че ако го направех, никога нямаше да я пусна.

– Докато растях, бях бунтовничка. Майка ми почина, когато навърших десет години, а баща ми… Е, не беше често около мен. – Пръстът й рисуваше кръгчета около зърното ми и ръката ми се стегна. – Копнеех да изразя свободата си и на осемнадесетия си рожден ден накарах Анстис да дойде с мен. Наистина, не означава нищо. Просто нещо, което е по мой дизайн. – Бях забелязал само малки детайли от черните ивици, но сега определено исках да я видя. За Белязаните татуировките бяха всичко, нашето Мастило.

– Обърни се. – Издърпах завивките и тя се озова по корем, наблюдавайки ме през рамо. Притежаваше дързък и сладък поглед, който караше сърцето ми да трепти от болка.

– Това беше първото ми произведение на изкуството. Все пак не можех да я продам. Интересно е, че имаш подобна на гърба си.

Проследих извивките на цялото й тяло, докато не стигнах до дупето. Всичко в мен замръзна.

– По дяволите. – Сърцето ми биеше яростно. Мамка му, това беше тигър. Скапан проклет тигър.

– Какво? Нещо не е наред?

Мамка му. Какво, по дяволите… Мастилото ми бе тигър, а Дани имаше подобна татуировка. Съвпадение.

Тя се обърна отново по гръб и пропълзя по тялото ми. Целуна брадичката ми.

– Какво не е наред?

Прочистих гърлото си и се овладях. Зарових пръстите си в косата й и срещнах погледа й.

– Нищо. Тя е… красива. Това е всичко.

Ръцете й се плъзнаха по татуировката над левия ми бицепс. Сложен дизайн, изобразяващ слънцето, луната и летяща риба с линии, които се преплитаха в едно, създавайки илюзията, че нищо не бе такова, каквото трябваше да бъде. Татуировката ми върху дясното рамо олицетворяваше огнедишащ дракон, готвещ се да се гмурне, а тялото му се трансформираше в ястребово.

А третата… Мастилото се намираше ниско върху гърба ми и беше част от мен през целия ми живот. Тигърът седеше на своите лапи сякаш чакаше нещо. Е, щеше доста да почака, защото нямах намерение да освободя Мастилото. Той бе неконтролируем, смъртоносен и готов да унищожи всеки по пътя си. Когато го пуснех, Мастилото ме поглъщаше. За щастие, Талу – така го наричах, оставеше скрит, докато не го повиках. За разлика от нестабилното Мастило на Деймиън, което се бореше да се покаже всеки път и го караше да губи контрол.

– Тази ми харесва. – Наведе се и целуна бицепса ми. – Означават ли нещо?

– Не. – Талу никога нямаше да бъде извикан, когато наоколо беше Дани. Какво, по дяволите, говорех? След тази нощ не трябваше да я виждам отново. Дори и Дийкънри да ме поставеше в Покой, Дани бе смъртна. Щеше да бъде мъртва, когато аз се събудех. Защото ако те не ме убиеха, със сигурност щяха да ме изпратят в Покой. Състояние, подобно на кома, за един век. Стегнах се, докато я държах и се загледах в тавана. – Заспивай, Дани.

Усетих очите й върху себе си, както и напрежението в тялото й, тъй като знаеше какво щеше да се случи.

– Може би някой ден ще се върнеш?

– Не. Няма да се върна. – Тя остана мълчалива в продължение на няколко минути, а сърцата ни се движеха с един и същ ритъм.

– Бален? – Гласът й бе дрезгав.

– Мм?

– Благодаря ти за това.

През целия ми живот никой до сега не ми беше благодарил. По дяволите, не я заслужавах дори за една нощ.

Тялото й се отпусна и тя въздъхна, докато се сгушваше в мен. Заспа. А аз останах буден, защото исках да запомня всяка секунда. По изгрев слънце се изплъзнах от ръцете й, като внимавах да не я събудя. Известно време просто я наблюдавах, поглъщайки всеки инч от лицето й.

– Сбогом, скъпа моя.

Благодаря Ви за гласа!

You may also like...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

error: Копирането не е разрешено!