Тридесет и седма глава

Тридесет и седма глава

 

Бален

Изтръгнах се от съня. Гласът й. Чух нейния глас. Прокарах ръце през косата си. Беше невъзможно; никой Белязан не би могъл да ме достигне в Царството чрез телепатията ни. Мамка му, дори Уолърън не притежаваше тази способност. Трябваше да е било сън.

– Обичам те. Боря се за нас, скъпи. 

Дъхът ми напусна дробовете ми, когато гласът й се просмука в съзнанието ми като мъгла. Дани?

– Дани? – Нищо. Изправих се и зачаках. Крачех напред-назад и чаках за още. Надявайки се, че ще я чуя отново. Нищо.

Стегнах се, когато Уолърън се материализира в мраморната килия. Господи, този мъж изглеждаше ужасно. Това не говореше добре за мен.

– Взеха решение. Ще се изправиш пред Дийкънри.

Южната стена на помещението започна да се разпада на малки частици от вода, а след това се изпари напълно. Застанах пред сложен фонтан, обърнат към членовете на Дийкънри, които бяха насядали около масивната мраморна маса.

Уолърън зае мястото си до Зурина и аз й кимнах. Бях я срещал няколко пъти и харесвах Талдебуру. Беше добра приятелка на майката на Уолърън и бе една от първородните Белязани.

Идън, докачливото копеле, поставило ме в този ад, беше единственият, който изглеждаше спокоен, облегнат в стола си. Останалите от Призраците бяха уморени и раздразнени. Срещнах погледа на Женевиев, а тя бързо го отклони. Мамка му. Не бе добре.

Тор проговори.

– Бален, ти отрече наказанието си да бъдеш поставен в Покой. Получил си помощ и от други, за да избягаш. – Замълча. – Отказът да позволиш да бъде изпълнена присъдата ти се наказва със смърт. Но – Замълча отново. – Разбрахме, че Обвързваща магия е била направена на теб и човек. Ако беше поставен в Покой, този човек щеше да умре, нали?

Кимнах.

– И Връзката е прекъсната?

– Да. – Отговорих.

– Женевиев ще отговоря пред Богинята Аззура за участието си в това. Трябва да кажа, че Женевиев се бори храбро за теб, заедно с твоите Талдебуру. Вярвам, че щеше да ни държи години тук, ако не изпълнехме желанията й. – Устните му се извиха в ъгълчетата. – Можеш да й благодариш за това, че ще живееш. Разбери, че ние сме длъжни да се подчиняваме на законите, написани от Белязани и Призраци, за да запазим баланса в природата.

– Ти си признат за виновен. Отказахме се да те наказваме за неизпълнението на присъдата, имайки предвид обстоятелствата, които не са били под твое влияние. Въпреки това ще отговаряш за миналото. Присъдата остава в сила. Ще бъдеш поставен в Покой. – Видях как веждите на Уолърън се снишиха и как Зурина затвори очи. Женевиев не посмя да ме погледне. – Десет години. В изгнание. – Звукът на присъдата ми пулсираше в ушите ми. – Имаш ли нещо да кажеш? – Възнамерявах да отговоря да, когато глас се разнесе зад мен.

– Аз имам. – Всички погледи се извърнаха към далечния край на стаята. Чух как Идън и Уолърън проклеха под нос, докато тихи стъпки се приближаваха към мен. Бях толкова шокиран, колкото и другите да видя Делара.

– Делара, нямаш право да бъдеш в царството. – Гръмогласно каза Ъртси, стоварвайки юмрук върху мраморната маса. – Кой е отговорен за това?

– Тук съм от името на Анстис, Лечител, сестра на Бален. Тъй като беше невъзможно тя да влезе в царството без Призрак или Талдебуру за придружител, аз ще говоря от нейно и свое име. Ние, Торонто Талда, защитаваме Бален, мъжът, който рискува живота си, консумирайки вампирска кръв, за да спаси живота на жена от сигурно робство към вампир.

Столът на Идън изскърца по пода, когато той се изправи и изкрещя:

– Делара.

Тя го игнорира и продължи.

– Наш дълг е да се защитаваме един друг. Но какво става, когато нямаме друг избор освен да решим кого да защитим? Ултиматум. Единият или другият. Кой решава? Кой е по – ценен? Белязаният по – ценен ли е от човека? И ако да, защо? – Делара се поколеба, погледът й се спря върху всеки един от тях. – Бален пое риск. Спаси жена, която е била изтезавана. Жертва себе си. Пи от кръвта на Ришард, за да спаси живота й. Ако не го бе сторил, тя щеше да се превърне в роб. Съдба по – лоша и от смъртта. Богинята Аззура ни е създала, за да защитаваме хората и Бален е направил именно това.

– И издаде на врага местоположението на Лечителя. На неговата шибана сестра. – Опроверга я Идън.

 – Да. Риск. Който се отплати. Това не бе предателство. Той избра да рискува, но в действията му нямаше злонамереност. Беше саможертва. А вие го карате да плати заради тази саможертва, като го наказвате.

– Делара. – Предупреди я Идън. – Върни се в стаята ми. Веднага.

Потресох се. Какво, по дяволите? Делара и Идън?

Забелязах, че Уолърън трепна, но въпреки това остана на мястото си. Мъжът изглеждаше готов да се възпламени в огнено кълбо. А той бе направен от лед.

– Кой доведе този Белязан в царството? – Повтори Ъртси.

– О, мисля, че е очевидно. – Каза Мариана с усмивка и облиза долната си устна с език.

– Вие се криете тук, в своята магична земя и се осмелявате да съдите него? – Изстреля в отговор Делара с ръце на хълбоците си.

– Мамка му. – Мигновено се настроих за битка. Нямахме шанс срещу Призраците в царството, но след тази реч, щях да се боря, за да защитя задника й.

Ръката на Идън върху масата се сви в юмрук.

– Делара, напусни.

Усетих как тя потрепери до мен.

– Само защото спя с теб, не означава, че можеш да ми нареждаш. – Каза Делара със студен и спокоен тон.

Нисък шепот и напрежение избухна сред Призраците. Идън стана червен и се измъкна от масата.

Уолърън се изправи.

– Нека довърши. – Каза Тор. – Седни, Идън.

Мариана проговори, взирайки се в Идън.

– Надявам се, че си е струвала. Защото току-що беше изигран.

– Млъквай, Мариана. – Идън се върна на мястото си, очите му бяха като пламъци, готови да взривят помещението с адски огън.

Уолърън също седна.

Напрежението в стаята бе огромно. Силите се усилваха и фонтанът бълбукаше, а земята се местеше между краката ни. Необходимо беше само една способност да се прояви, за да избухне войната.

Делара избягваше да гледа Идън, докато продължаваше да говори.

– Този въпрос никога не е трябвало да бъде отнасян до вас. Вярвам, че Дийкънри е създаден, за да решава дали Белязан е нарушил закона, или е убил, или е навредил на невинен. Бален не е убил никой, нито Белязан е умрял. Анстис е жива и здрава. Дани е добре. За какво осъждате Бален?

– Той наруши клетвата си. Помогна на вампир. – Каза Ъртси.

– Не. – Отвърна Делара. – Даде на Ришард информация за това къде се крие Анстис. Прост план, с който да го примами в капан. Довел до смъртта на Ришард. Ако не бе грабнал тази възможност, ние все още щяхме да преследваме онова копеле. – Тя сви рамене. – Бален успя да направи невъзможното. Спаси Дани и Анстис и хвана Ришард, така че другите Белязани да го убият. В действителност спаси деня. О, а Дани каза, че ако Бален не се върне възможно най – бързо, ще започне бунт. И просто да знаете, това момиче е най – силният телепат и може да достигне Белязаните навсякъде. – Делара се усмихна и наклони бедро. – Казах й да започне с Джаспър.

Погледът ми срещна този на Делара и тя се усмихна.

Тишина.

Никой не се бе застъпвал за мен някога така, както Делара направи от свое име и от името на Анстис и Дани. Тя рискуваше да вбеси Призрака на огъня. Нямаше да спечели нищо от това. Тогава защо го правеше?

Зурина заговори с обичайния си спокоен, мек глас.

– Делара направи важни заключения, които трябва да бъдат взети предвид. Технически Бален не е наранил никого. Следователно неговото дело изобщо не биваше да достига до Дийкънри.

Очите на Женевиев проблеснаха в златно, докато дъвчеше долната си устна, очевидно, за да не се усмихне.

Идън стовари юмрука си върху масата.

– Глупости. Той пи вампирска кръв. Това е достатъчно да го поставим в Покой.

Делара го погледна.

– Ти обеща.

Идън се изсмя.

– Да, а в мига, в който ти влезе тук, прати всичко по дяволите, скъпа.

– Това така наречен твой план ли беше? – Попита ме Мариана с вдигнати вежди. – През цялото време ли планираше да заловиш Ришард?

Делара ме изрита в прасеца, когато се поколебах.

Хвърлих бърз поглед на Уолърън, който леко ми кимна.

– Да. – Отговорих.

Тор кимна одобрително и погледна Уолърън.

– Твоята Белязана, въпреки неканената й поява, има убедителни твърдения. Бален доказа лоялността си със случая на Райкър и тъй като неговата ситуация е необичайна… – Поколеба се, взря се във всеки един от Призраците и получи потвърдително кимване от всички освен от Идън. Тогава продължи: – Ако желаеш да вземеш случая в свои ръце, не вярвам да има възражения от страна на останалите от Дийкънри. Освен това никой от нас не иска да се занимава с бунт на три Белязани жени.

Уолърън наведе глава.

– Разбира се. И настоявам за промяна в закона. Бален доказа, че вампирската кръв може да бъде победена, макар да е консумирана. Трябва да го признаем и да направим необходимото изменение.

Тор кимна.

– Съгласен съм. Въпросът ще бъде поправен по – късно. – Погледна ме. – Предаваме те на Уолърън, Талдебуру на Белязаните. – Тор се взря в Женевиев и тя вдигна ръце към фонтана.

Забелязах намек за усмивка на лицето на Тор, докато наблюдаваше Делара и след това, за моя изненада, Призракът й намигна преди да се изпари под формата на червени частици прах.

Мариана и Ъртси последваха примера му, изчезвайки по собствения си начин. Женевиев се приближи до масата и очите й срещнаха моите.

– Съдбата се произнесе. Не я прецаквай. – Усмихна се и изчезна в облак от мъгла.

– Делара. – Идън тръгна към нея. – Да вървим.

Уолърън стоеше с присвити очи към Призрака. Нещо лошо щеше да се случи тук.

– Делара. – Повтори Идън.

– Няма да се върна с теб, Идън. – Отговори тя. – Съжалявам.

– Какво? – Цялото тяло на Идън започна да се нагрява, ръцете му станаха червени, а ирисите – оранжеви. – Използва ме? Използва ме, за да влезеш на срещата на Дийкънри, спасявайки… спасявайки този нещастник?

Делара отстъпи назад.

– Не започна така. Грижа ме е за теб, Идън, но не мога да правя това, което ти поиска от мен. Даде ми ултиматум – аз избирам да си тръгна.

– Ти си шибана курва. – Изкрещя Идън.

Змията на врата на Уолърън се плъзна през кожата му. Той направи крачка към Идън, но Зурина постави ръка на рамото му и му прошепна нещо.

Очевидно беше, че Делара възнамеряваше да изостави Призрака много по – скоро. Идън по невнимание й бе дал карта, която да изиграе и достъп до царството и Дийкънри.

Идън се обърна към Уолърън.

– Обжалването, което искаш, относно Тарек и оставането му в Покой? Считай го за отменено. Никога няма да го постигнеш, докато аз съм в Дийкънри. – Той избухна в огнено кълбо и изчезна.

Раменете на Делара се отпуснаха и тя затвори очи. Пресегнах се към нея и поех дланта й в моята.

– Аз… мамка му, Делара. Не знам какво да кажа. Благодаря не е достатъчно. – Изчаках, докато тя вдигне очи към моите. – Защо?

Въздъхна и стисна ръката ми.

– Защото разбирам какво е преживяла. Ти си наблюдавал. Знаел си, че пиенето на кръвта на Ришард ще те превърне в нещо зло и ще бъдеш убит за това. Наясно си бил, че разкривайки местоположението на Анстис, рискуваш живота й. Мислейки за болката, която си изпитвал, взимайки решение… – Изправи рамене. – Това е причината да сме Белязани. Да защитаваме невинните. Да жертваме себе си за другите. В нашата природа е. То е… нашето избавление. – Погледна Зурина. – Ще ме върнеш ли обратно?

– Разбира се. – Зурина излезе зад масата, протегна ръка и Делара я пое.

– Делара. – Каза Уолърън. – Трябва да поговорим.

 Делара вирна брадичка.

– Направих точно това, което ти си правил безброй пъти. – Кимна към Зурина и те изчезнаха от погледа ни.

Стоях, все още в шок от случилото се. Емоциите ми се завихряха като торнадо – благодарност, надежда и най – накрая почувствах облекчение. Знаех, че ако имах шанса да се върна назад, щях да постъпя по същия начин и предполагах, че всички си мислеха, че ги бях предал, особено Анстис. Делара вярваше в мен, довери ми се, че бях постъпил по правилния начин и застана до мен. Преди всичко, сестра ми ми бе вярвала. Разбрах, че всички го бяха направили. Само аз не бях.

Благодаря Ви за гласа!

You may also like...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

error: Копирането не е разрешено!