“Толкова близо до хоризонта” от Джесика Кох

Времето лекува рани, но оставя белези.

— "Толкова близо до хоризонта", Джесика Кох

Автор: Джесика Кох

Издателство: Емас

Жанр: Романтика (YA)

Година на издаване: 2017

Брой страници: 440

Корица: Мека


Анотация:  Най-силната любов. Най-силната болка. Една истинска история. 

Джесика е на седемнайсет, наслаждава се на живота и гледа напред в многообещаващо бъдеще. Тогава среща Дани – самонадеян двайсетгодишен красавец, роден в Атланта. С Джесика е свършено – тя лудва по него, но не само заради външния му вид. Около Дани витае мрачна тайна.

Постепенно момичето успява да надникне зад фасадата на младия мъж и да стигне до неговата същност. Отварят се бездни: Дани носи дълбока травма от детството и – далеч от близки и родина – се бори за нормален живот.

Въпреки всички трудности и противно на всякакъв разум, между двамата възниква и луда страст, но и дълбока обич. А при Дани не само миналото е мрачно. Белязано е и неговото бъдеще. Започва луда надпревара с времето…

Една история за приятелство, смелост, доверие и силата да се откажеш. Една истинска история от началото до края.


Джесика Кох е немска писателка, която разказва своята история в дебютната си книга „Толкова близо до хоризонта“. През 2003 година авторката написва първия ръкопис, разкриващ болезненото й минало и го предоставя на две издателства, които й предлагат договор. В този миг страхът завладява Джесика и неспособна да позволи на света да научи за болката й, тя се вслушва в съвета на Дани и изгаря всичко. Защо? Не бих могла да ви разкрия. Ще разберете само ако прочетете романа…

Години по – късно, благодарение на съпруга на писателката, „Толкова близо до хоризонта“ се превръща отново в реалност, като този път завладява сърцата на хиляди читатели по цял свят.

Когато прочетох анотацията на романа, очаквах, че ще ми хареса, но нямах никаква представа, че ще остави трайна следа в съзнанието ми. Любовта, описана в страниците, е едновременно красива и грозна. Действието проследява възхода и падението на трима души, които са колкото различни, толкова и еднакви. Млади, неразумни, но вече белязани завинаги от живота по един свиреп и ужасно несправедлив начин.

Стилът на писане ми хареса. Нямаше излишни повторения, емоционалният заряд бе наистина силен, събитията бяха последователни и темите, поставени на преден план, са актуални и днес, макар да им се дава прекалено малко гласност.

Джесика, главната героиня, се влюбва на шега в Дани, който крие опасна тайна. В началото, докато все още не бях наясно за демоните, които преследваха харизматичното момче, си мислех, че тази тайна ще бъде кофти, но не и нещо, което да не може да бъде преодоляно. След това… В средата на романа осъзнах, че историята в никакъв случай не е повърхностна и не става въпрос за поредното невзрачно момиче, което спасява великолепния красавец, криещ тайна, която се върти около това, че просто не знае как да обича.

Фактът, че редовете разказват една истинска история, успява да допринесе за разтърсващия финал. Доста често се ядосвах на главната героиня, която ми се струваше, че твърде лесно се предаваше пред властния характер на Дани и неговите избори, които в един момент просто нямаха никакъв смисъл за мен, имайки предвид всичко, на което беше станал свидетел. Преживяванията му с най – добрата му приятелка, кулминацията с Кристина, трябваше да го оттласнат силно назад от пътя, по който пое. През цялото време ми се искаше някой да го разтърси силно, да го вразуми и да му помогне да се спаси от самия себе си…

И все пак, въпреки неправилните решения и катастрофалните последици, е трудно да не харесаш Дани. Още по – трудно е да останеш безразличен към болката му, която прогаря дупка в душата му. Образът му непрекъснато предизвикваше смесени чувства в мен. В един момент ме караше да се ядосвам на хората, които нямат никакви скрупули и на несправедливото развитие на съдбата му, а в друг – да благодаря за ежедневието, което имам и за добрите сърца, които все още съществуват.

В заключение ще кажа, че обикнах сърцераздирателната история на Джесика и Дани. Наслаждавах се на забавните диалози между тях двамата, приех нестандартната връзка между него и Кристина и определено успях да уловя свободолюбивостта на американеца с немски корени.

Много неща могат да бъдат изписани за тази книга, но се старая да не издавам спойлери, защото по този начин ще разваля удоволствието на читателите.

Съветвам ви да прочетете „Толкова близо до хоризонта“, ако сте готови да се сблъскате със суровата реалност, която ни заобикаля, но често не съумяваме да видим. Това е роман, който ще ви разкрие дълбоки рани, които изглежда никога не зарастват напълно. Ще станете свидетели на една безразсъдна любов, която ще се изправи срещу света и неговите жестокости, знаейки, че шансовете й да победи са почти нулеви. Приятелството ще бъде важен спътник, докато прелиствате страниците, защото тук то олицетворява истинския си смисъл. Емоциите са гарантирани – Джесика Кох предоставя палитра от чувства, която непрекъснато сменя своя цвят. Мракът надвисва над героите, болката струи силно от редовете и е неизбежно да не се запитате, когато затворите книгата, наистина ли съществуват хора, които получават наслада от опустошаването на нечий друг човешки живот, и възможно ли е да оцелееш, когато си загубил абсолютно всичко?

Моята оценка: 5/5

Благодаря Ви за гласа

You may also like...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

error: Копирането не е разрешено!