Шестнадесета глава

Шестнадесета глава

Дани

Почука се и аз се усмихнах, защото очаквах Бален след онзи разговор, изпълнен с „тестостерон“.

Отворих вратата и усмивката ми се изтри, виждайки Анстис. Почти бях затръшнала вратата в лицето й, когато спрях, спомняйки си думите на Бален. Грубостта показваше само незрялост.

– Идваш, за да ми кажеш още лъжи? – Все още можех да бъда кучка. Обърнах се и се върнах до леглото, за да продължа с оправянето му. Раната, която Анстис ми бе нанесла, криейки, че Бален беше неин брат, все още бе прясна. Боже, как беше могла? Бяхме приятелки от… цяла вечност.

– Аз просто исках да видя… Дани, моля те, погледни ме. Искам да обясня. – Анстис се приближи към мен, но спря на няколко крачки. – Всеки път, когато рисуваше портрета му, ме унищожаваше, че не ти казвах, ала не можех. Положила съм клетва и си помислих… – Тя закърши ръцете си. – Смятах, че ще го преодолееш. Не зная… може би, че ще спреш да го рисуваш. Но тогава… той се върна и всичко се промени.

Дръпнах завивката над възглавниците и я пригладих.

– Промени се преди това, Анстис. Всичко се промени, когато срещна Киър и ти много добре го знаеш. Напусна работа. Господи, харесваше ти да бъдеш ветеринарен лекар. Но аз те подкрепих. Защото искаше винаги да бъдеш на разположение за Киър. Никога не казах нищо. Доверих ти се. Смятах, че си вярваме.

Анстис се протегна и хвана ръката ми. Спрях ненужното опъване на завивката.

– Дани, съжалявам, че не ти казах за Бален. – Поколеба се, сякаш изпитваше трудност да изрече думите, които бяха заседнали като буца в гърлото й. – Ришард беше след мен. Използва теб и Бален, за да се добере до мен.

Погледнах я. Какво, по дяволите?

Тя продължи:

– Ние сме различни. Киър, Бален, Деймиън, Джедрик, аз, всички ние – а има и още като нас.

О, Господи, това не звучеше добре.

Анстис измъкна ръката си от моята и седна на леглото.

– Не знаех за нищо от това, докато не срещнах Киър. Не знаех, че имам брат или че съм различна. Спомняш ли си, когато Киър бе нападнат на алеята и аз отидох да помогна? – Кимнах. – Е, тогава разбрах. Ако не го бях видяла лично, не бих повярвала. Трябваше да му се доверя.

– Различни в смисъл, че имат собствени закони? Като банда на мотоциклетисти? – Изсумтях, защото предположението ми имаше смисъл. Киър дори имаше мотоциклет, въпреки че никога не бях виждала Джедрик с такъв. Киър беше целият в татуировки, никога не взимаше нищо от никого и това място приличаше на клубна къща. И законите… Бален каза, че ги бе нарушил. Предал ги е. Това не беше позволено в клуб на мотористи. Нищо чудно, че бяха след него. – Затова ли не можеше да ми кажеш?

– Е, да, и не. Те имат свои собствени закони и аз се заклех да пазя тайната, така че предполагам, можеш да направиш сравнението. Но… – Тя въздъхна. – Спомняш ли си, когато бяхме деца и ръцете ми изгаряха?

– Когато докосваше ранени.

Анстис кимна.

– Наричат ме Лечител. Аз съм Белязана Лечител.

– Какво? – Имах усещането, че нямаше да ми хареса това, което щеше да ми каже, но все пак трябваше да знам.

– Ние сме Белязани.

– Киър е част от банда на мотоциклетисти, наричана Белязани? И ти си какво? Техен доктор, когато бъдат простреляни или наръгани? По дяволите, очаквах по – добро име от това. Може би Черните Дяволски Белязани или нещо подобно. – Мамка му, означаваше ли това, че Бален бе част от банда? Не ми хареса тази идея. Всъщност мразех факта, че Анстис беше част от нея. Нищо чудно, че се промени, когато срещна Киър. И атаката срещу него на алеята… мамка му, може би бе друга мотоциклетистка банда. Някоя с кучешки зъби. Потръпнах и разтрих ръцете си.

Анстис се усмихна.

– А, не. Ние сме по – скоро като група, която има уникални способности. – Тя прехапа устни и се поколеба. – Ъм… когато докосна някой, който е болен или ранен, мога да го излекувам.

Искаше ми се да се смея и да плача едновременно. Но не направих нито едно от двете. Анстис изглеждаше сериозна. В края на краищата вампирите бяха… истински. Да, това все още не си пасваше.

– Добре. Ако приемем, че това е истина, защо тогава не ме излекува, когато бях на осем и паднах от колелото и си счупих ръката? Или може би лекуваш само определени наранявания? Или може би има вероятност Белязаните на Киър да използват наркотици и той да ти дава нещо, което те кара да смяташ, че притежаваш тази… способност. – Боже, а мислех, че аз бях луда. Сега Анстис щеше да свърши в психиатрията заедно с мен.

– Не ми вярваш. – Погледна ме.

Въздъхнах.

– Анст, изцеляване чрез докосване с ръце? Това е малко трудно за преглъщане. Не е нужно да си измисляш неща, за да се опиташ да се реваншираш, окей? Приятелки сме от дълго време. Мразя, че криеш неща от мен, но няма да захвърля връзката ни, защото си положила някаква клетва, свързана с престъпната дейност на мъжа ти. Нуждая се просто да бъда ядосана известно време. Бален и Киър прецакаха ли този Ришард? Той част от друга банда ли е?

– Той е… беше вампир, Дани.

– Вампир. – Повторих. Страшният доктор с обръсната глава ми каза същото.

Анстис въздъхна и сплете пръстите си.

– Ако преди две години ти бях казала, че човекът, който те отвлече, е вампир, смяташ ли, че щеше да ми повярваш? Какво щеше да стане, ако беше казала на полицията това, което аз ти признах? Ние, Белязаните, не можехме да го позволим, Дани. Забранено е хората да знаят за нас. Можеш ли да си представиш, ако светът научи за нас? – Анстис се поколеба и спрях да крача, за да я погледна. – Ришард ме искаше, за да го излекувам. Аз съм една от малкото, които притежават способността да лекуват вампири. Той те използва, за да се добере до мен, докато… е, докато Бален не сключи сделка с него. В замяна на живота ти Бален разкри местоположението, където Белязаните ме криеха.

Бях безмълвна. Всичко се завъртя в съзнанието ми и не можех да се хвана за нищо сигурно.

– Ти от всички хора знаеш, че не бих излъгала за нещо толкова… невероятно.

– Ако си под въздействието на наркотици, би го направила. – Господи, бях толкова глупава. Сега всичко си пасваше. Това, че Джедрик и Хак живееха тук. Другият мъж, който видях, когато се криех на дървото. Страшният с обръсната глава, Уолърън. Беше зима, така че те не биха могли да карат мотоциклетите си. Престъпници. Банда. И бяха тръгнали след Бален заради това, че бе престъпил някакъв закон или нещо подобно.

– Вампирите съществуват, Дани. Имаше белези по врата си, които го доказват. – Гласът на Анстис беше тих и спокоен.

Значи вампир бе пил от кръвта ми. Лудница, ето ме, идвам. Но аз знаех, че онзи тип Ришард беше ухапал врата ми. Така че може би бе вярно. Възможно ли беше? Със сигурност не исках да се окаже така.

– Ришард те освободи и Бален го доведе при мен. – Каза Анстис.

О, мамка му. Почувствах как коленете ми омекват и седнах до нея.

– Това е имал предвид.

– Какво?

– Бален каза, че е предал някого. Предал е теб. Рискувал е живота ти, за да спаси моя. – Как бе могъл да направи подобен избор? Защо ме беше избрал? Анстис бе негова сестра. Господи, с всяка изминала секунда започваше да става все по – зле. Ако всичко това беше вярно и аз нямах халюцинации, може би ме бяха упоили.

– Измъчваха Бален в продължение на седмици и се нуждаеше от лечение. Ришард го знаеше и… – Замълча. – Сключи сделка. Бален трябваше да консумира кръвта на Ришард, която да го превърне във вампир, а след това да го доведе при мен. Ако Бален изпълнеше всичко, Ришард щеше да те пусне. Бален направи сделката и когато Ришард те освободи, Джедрик те отведе в болница. Разбира се, Уолърън – той е нашият Талдебуру, нашият лидер – изтри паметта ти. Бален се върна при нас, така че да мога да го излекувам и след това да доведе Ришард при мен. Кръвта на Бален беше опетнена, но ефектът все още не се бе отразил и никой от нас не знаеше, че той бе заразен, докато не стана твърде късно. Изцелих го и ме отведоха при Тринити.

Можеше ли това да обясни изцеляването на обезобразения крак на Бален? Господи, можеше ли наистина Анстис да лекува? Започвах да разбирам, че не бе възможно да си измисля.

– Тринити? – Попитах.

– Ъм, да, Тринити е… вещица.

– О, Боже. – Вампири, вещици и най – добра приятелка, която е Лечителка за група, позната като Белязани. Не бяха банда, но имаха собствени закони. Какво следваше? Върколаци?

– Тринити има безопасна къща. Защитена е, така че никой да не може да влезе без покана. Когато Бален дойде, Тринити смяташе, че идва, за да ме защити и го покани вътре. Тогава той покани Ришард.

Това беше толкова нереално. Думите на Анстис бяха като митична история за ада. Можеше ли да стане по – лошо? Вероятно. Тя все още не ми бе казала, какво точно представляват Белязаните. Какъв беше Бален.

– Тринити изпрати предупреждение на Уолърън. Но Ришард знаеше, че няма да тръгна доброволно и се бе подготвил. Един от подчинените му те отведе от болницата.

Паметта ми ме връхлетя.

– Беше опрял нож до гърлото ми. Ти беше там, както и Бален. Бален нападна мъжа с ножа и… – О, по дяволите, бях ужасена. Бален намушка мъжа във врата и ме отведе в мазето. Погледнах Анстис. – Борих се. Борих се с брат ти. Опитах се да се измъкна. Видях как ти се опитваше да се измъкнеш от Ришард. След това имаше твърде много шум и… Не помня нищо друго. – Потърках слепоочието си, когато спомените ми ме нападнаха.

– Аби е вещица от сборището. Тя те върна в болницата. – Анстис наведе глава и гласът й омекна. – Бален изчезна. Вампирската кръв, която бе консумирал, сигурно е започнала да взима контрол над него. Трябваше да бяга или да се обърне срещу теб… срещу нас. Той знаеше ефектите, последствията, причинени от отровата във вените му. – Анстис затвори очи за секунди. – Господи, бил е в агония, опитвайки се да я пребори. Да ни напусне беше единственото нещо, което можеше да направи. Белязаните щяха да го убият, ако бе останал.

Мисълта Бален да бъде убит изпрати вълна от паника през тялото ми. Чувствах се уязвима, когато ставаше въпрос за него и се мразех заради това. Баща ми е бил по този начин с майка ми и до никъде не стигна. Дръпнах ръката си от Анстис и се изправих.

– Бален те е оставил там? На Ришард? – Не звучеше добре.

Анстис кимна.

– Да. Но той знаеше, че Киър и останалите идват, за да ми помогнат. В противен случай Бален никога не би ме оставил.

Не, той не би. Бях наясно с това, въпреки че едва го познавах.

– Вярвам в брат си, Дани. Той не е мислел за нищо друго освен за теб, когато е пил от кръвта на Ришард. Знаел е, че ще се обърне срещу нас, че ще бъде преследван и убит от Белязаните и все пак, видял е възможност да те освободи и се е възползвал. Бил е наясно, че Киър ще ме защити.

Нямаше никакво съмнение, че Бален щеше да защити и двете ни. Виждах го всеки път, когато погледнех картината си, агонията от това, което бе направил, сътресенията след напускането му и вината, която носеше върху раменете си като циментиран блок.

– Но защо го скри от мен? Защо просто не ми обясни както сега?

– Белязаните имат закони. Можеш ли да си представиш, ако хората разберат за нас и способностите, които притежаваме?

– И така, страшният мъж изтри паметта ми? – Уау, този тип притежаваше голяма сила.

Анстис кимна.

– Уолърън. А има и още.

– Страхотно, тъкмо това исках да чуя. Не ми казвай, че Фин наистина е върколак. Защото аз обичам кучето.

Анстис скочи на крака, сграбчи нежно ръката ми и ме дръпна към вратата.

– Махай се оттук. Отиди в мазето.

– Защо? Какво, по…

Бален нахлу в стаята, вратата се блъсна в стената от силата на удара, наклони се на една страна и горната панта поддаде.

– Дани! – Извика той, когато тръгна към мен. – Махни се от прозореца.

Киър беше точно зад него. Той сграбчи Анстис и я придърпа към гърдите си. Бален ме избута зад себе си.

– Какво е? Вещица? – Попита Анстис.

– Не. – Отвърна Бален. – Различно. Мирише като… Господи. Призраци.

– Бален, вземи Дани и я отведи в Гробницата. – Нареди Киър.

– Твърде късно за това. – Отговори Бален.

Влагата се просмука в стаята и въздухът започна да мирише на дъжд и диви рози. Синя мъгла се появи и се завихри около тях.

След това мъглата се разсея и забулена жена се материализира, облечена в светлосиня рокля, която не оставяше нищо на въображението. Златните й кичури минаваха през и надолу по двете й рамене, стигайки до гърдите й. Синята мъгла на жената изчезна и образът й стана ясен.

– Мамка му. – Примигнах, за да проверя дали фигурата нямаше да изчезне. Не се случи. Може би вампирите бяха реални и Анстис бе способна да лекува с ръцете си. Или наркотиците на Киър бяха дяволски силни и на мен ми бяха дали голяма доза. Красивата жена пред мен се взираше, сякаш можеше да прочете всяка абсурдна мисъл, която се блъскаше в съзнанието ми.

Благодаря Ви за гласа!

You may also like...

4 Responses

  1. Десислава Димитрова says:

    Ей днес е страхотен ден . Благодаря!

  2. Мила says:

    Сега Дани ще научи цялата истина за Бален и хората от неговият вид. Интересно как ще стане нейната трансформация в Белязана.Благодаря за хубавия превод!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

error: Копирането не е разрешено!