Тридесет и четвърта глава

Тридесет и четвърта глава

 

Дани

Изкрещях, паднах на колене, поставих глава между дланите си, тялото ми трепереше. Това бе изпитвал баща ми всеки ден, прекаран без майка ми. Затова беше искал да сложи край на живота си. Сега го разбирах. Чувствах болката му, познах я, сякаш бе втората ми кожа. И болеше толкова много, че не можех да го опиша с нищо преживяно преди.

Смятах, че бях подготвена. Той носеше златните ленти; усещах ги върху тялото си, напомняйки ми, че ще ми бъде отнет, но реалността не ме беше връхлитала така до този момент.

Не се занимавах да трия сълзите си.

– Какво ще стане с него? – Погледнах към Киър.

– Ще бъде затворен, докато Дийкънри не гласува наказанието му отново.

– Мога ли да го посетя?

– Не. – Каза Киър.

– Ще бъдем ли отново заедно?

– Вероятно не.

Ридание се изплъзна от устните ми и аз преглътнах няколко пъти. Имаше ли значение? Имаше ли изобщо нещо вече значение? Обичах го, а той беше изтръгнат от прегръдките ми. Не разбирах. Отказвах да разбера как Бален, след всичко, което беше преживял и направил за нас, можеше да бъде затворен.

Килтър нахлу в стаята с тежко накуцване. Лицето му бе изкривено, очите – присвити, изпълнени с ярост. По краката и раменете му все още имаше кръв.

– Какво става, по дяволите?

Погледнах нагоре към него, а след това отместих поглед. Внезапно ръката му се озова около горната част на моята и ме издърпа от пода, хвърляйки ме на дивана.

Нямах енергия, за да се съпротивлявам. Чух ги да разговарят, ала всичко беше в мъгла: удавянето, трансформацията, Райкър, Призраците. Бях вцепенена с изключение на опустошението. Как щях да живея без него?

Спомних си как ми даваше вода през решетките на клетките, въпреки че той самият изпитваше болка. За него бях непозната и все пак той… той бе пожертвал сестра си, неговите Белязани, за да спрат да ме изтезават. Даде живота си за мен.

– Дани. – Анстис дойде, седна на дивана до мен и взе ръцете ми.

Спомних си усмивката му, смеха му, който изпълваше сетивата ми със светлина като на Коледно дръвче, ръцете му, които караха кожата ми да изтръпва и сърцето ми да пропуска удар.

О, Господи, той ме беше оставил да продължа. Последните му думи към мен бяха ясни – пускаше ме. Макар да не исках да бъда освобождавана, по дяволите. За първи път в живота си копнеех за мъж, когото да обичам, с когото да се смея, с когото да остарея.

А сега никога нямаше да остарея. Бях Белязана. Безсмъртна. Сама и безсмъртна.

Анстис ме придърпа в обятията си.

– Съжалявам, Дани. Господи, толкова съжалявам.

Въздухът в стаята се раздвижи и напрежение се надигна като облак от мъгла, заформяща се близо до камината. В рамките на секунди се появи Уолърън и изражението му бе същото, както винаги – студено като камък.

Отвори диспансера си за бонбони и плъзна едно бяло хапче върху езика си.

– Къде е Делара?

Тишина.

– Къде. Е. Тя? – Заповеднически каза Уолърън.

– Тръгна си в мига, в който самолетът се приземи. – Отвърна Киър.

– Къде? – Попита Уолърън.

– Летя с нас, но не ни сподели къде отива. – Отговори Киър.

Погледът на Уолърън се спря върху Джедрик.

– Намери я.

Джедрик прокле под нос. Уолърън вдигна ръка, когато Килтър понечи да проговори.

– Ще останеш тук, докато реша какво трябва да бъде направено в Нюфаундленд. – Понижи глас. – Помогни на Даниел да се запознае с придобитите си умения.

– Това са глупости. – Килтър изрита масата за кафе.

Уолърън се намръщи.

– Нюфаундленд е наше задължение, докато фабриката не бъде унищожена.

– Мога да го направя са…

Уолърън прекъсна Килтър.

– Не. Няма да го правиш сам. И ако не ми се подчиниш, ще те поставя в Покой.

Уолърън ме погледна и тръпка се плъзна по гръбнака ми заради директното му, студено взиране.

– Ще се върна, когато решението относно Бален е ясно. – Напусна в облак от мъгла.

Никой не каза нищо.

Знаех, че това се приближаваше. Беше неизбежно. Внезапно всичко ми се стори толкова грешно.

***

Два дни лежах в леглото, неспособна да ям. Всеки звук караше сърцето ми да препуска, мислейки си, че беше Уолърън с новини за Бален. Но Талдебуру бе изчезнал точно както Бален и Далара.

Все още нямаше и дума за съдбата на Бален.

Анстис ми носеше храна всеки ден, която оставях недокосната. Мисълта да се храня караше стомахът ми да се свива и единственото, което можех да погълна, беше вода. Дори се чудех дали Обвързващата магия не действаше все още, защото имах усещането, че умирах. Всъщност знаех, че нямах физическа болест, а само емоции, които пребиваха тялото ми като боксова круша.

Хак намина за кратко – сякаш искаше да се убеди, че все още съм жива и дишам, въпреки че никога не каза нищо.

Джедрик дойде и седна при мен, докато задрямвах. Той ми дърдореше и ме накара да стана от леглото, използвайки шеги и музика, за да вдигне духа ми. Но аз просто исках да спя.

Снощи чух яростен и измъчен крясък и стъпки, отправящи се надолу по коридора. Анстис тази сутрин ми каза, че това е бил Райкър. Бомбата в него най – накрая беше избухнала. Опитаха се да се свържат с Уолърън, за да постави Райкър в дълбок сън, ала той бе изчезнал. По взаимно съгласие Киър, Хак и Джедрик се наложи да използват сила, за да задържат Райкър в стаята в подземието… каквото и да означаваше това.

Разнесе се грубо почукване. Аз придърпах завивките и се претърколих. Вратата се отвори.

– Ставай, мамка му.

Килтър.

Той прекоси стаята и дръпна завесите. Следобедното слънце се разля и аз вдигнах завивките над главата си. Дявол да го вземе, защо не ме оставяха на мира?

– Ставай, мамка му и спри да бъдеш толкова егоистична. – Килтър измъкна одеялата от леглото и аз изписках, опитвайки се да ги хвана. Той отиде до прозореца, отвори го и ги изхвърли навън.

Не спря дотам. Килтър нахлу в банята и чух, че пусна душа. Когато излезе, се насочи право към мен, а аз се паникьосах и пропълзях в обратната посока на леглото.

Спря и скръсти ръце.

– Имаме работа за вършене. Изкъпи се, стегни се и ме чакай в тренировъчната зала след десет минути. – Хвърли поглед на часовника си. – Нека ги направим девет. Току-що изгуби една.

– Изчезвай! Кой, по дяволите, си мислиш, че си? Мога да лежа в леглото до края на живота си, ако реша, че ми харесва. Мразя те. И ако Бален беше тук, щеше да ти срита задника.

Килтър повдигна вежди.

– Но не е тук, нали? Отиде си и вероятно никога няма да се върне. – Хвърлих възглавницата си по главата му, но той я хвана, метна я настрани и се приближи до леглото. – Свиквай. Това, в което си се превърнала, приключва сега. Тренировката ти започва веднага.

– Мислех относно нея и реших, че не искам да се обучавам. Отивам си вкъщи след няколко дни и ще се върна в галерията си. Всъщност още по – добре, отивам си вкъщи сега. – Грабнах халата от земята и го облякох. – Разкарай се, Килтър.

Изкрещях, когато ме хвана през кръста и ме хвърли на рамото си. Ритах, виках и го ударих по гърба няколко пъти преди да успее да ме вкара в банята. Без да се поколебае, ме остави под топлата струя вода.

– Бален щеше да бъде разочарован от теб. – Каза Килтър. – Той те уважаваше и беше горд от мацката, която ти бе. – Издърпа мокрия халат от раменете ми и го хвърли в мивката. – Ти си Белязана сега. И ще се обучаваш. Ще се научиш, мамка му, да владееш способностите си. И започваш след… – Погледна часовника си. – Седем минути.

Стоях под душа; пижамата ми се напояваше с вода, косата ми се намокри, а тялото ми бе готово да рухне на хиляди парчета.

– Не знам как. – Промърморих под нос. Тялото ми потръпна въпреки топлината на водата.

Затворих очи и сълзите се смесиха с водата. Поне Килтър нямаше да разбере, че плачех. Наистина нямаше да се справя с още една глупава забележка от него.

– Бори се. – Каза Килтър. – Ти си боец и въпреки това, по някаква причина, не се бориш за мъжа, когото обичаш. – Пресегна се и ми подаде шампоана. Взех го. – Бори се за това, което искаш. – Сви рамене. – Кой знае, може би би могла да обжалваш решението на Дийкънри. Помисли ли изобщо за това? Или беше твърде заета да се самосъжаляваш? – Отстъпи назад, дръпна завесата и излезе от банята. Чух го да крещи – Шест минути. – преди да затръшне вратата на спалнята ми.

Благодаря Ви за гласа!

You may also like...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

error: Копирането не е разрешено!