Тридесет и трета глава

Тридесет и трета глава

 

Бален

Торотонто

Килтър се намръщи и се оплака в пиянско полусъзнание, когато Джедрик му помогна да отиде в къщата на Талда. Всички спахме в самолета с изключение на задника, който се напи като глупак. Не бях сигурен дали го направи, за да притъпи болката от раните, или заради нещо друго.

Анстис даде бърза прегръдка и целувка на Киър, а след това се захвана делово да насочва Джедрик към Гробницата, където каза, че има готово място за Килтър. Преди да тръгне след тях, се приближи до Дани и я придърпа в ожесточена прегръдка. Наблюдавах лицето на сестра ми, изпълнено със загриженост и любов към приятелката й. Трудно ми беше да стоя и да гледам това, което толкова отчаяно исках от сестра ми. Любов, която не заслужавах.

Райкър дойде последен. Събуди се, докато слизахме от самолета и изглеждаше като бомба, готова всеки миг да се взриви. Гневът, таящ се в него, можеше да избухне всяка секунда или да къкри с години. Никой не знаеше какво ще прави, след като Хана я нямаше. Киър се опита да говори с него в самолета и се наложи Джедрик и Делара да издърпат Райкър от Киър.

Райкър изблъска Киър и тръгна направо към кухнята, откъдето слезе в Гробницата.

Докато нещата се успокояха в Нюфаундленд, Килтър и Райкър щяха да останат в Торонто. Киър реши, че бе по – добре за Талда да се прегрупираме и да научим повече за фабриката преди да я взривим. Не знаехме дали други Белязани бяха държани там. Докато не се свържеха с Талдебуру, Ксамиен, в Испания и не разберяха дали нямаше други липсващи войни от някоя Талда в Европа, фабриката си оставаше такава, каквато бе.

– Ранена ли си? – Попита Анстис, дърпайки Дани назад, за да я огледа от горе до долу.

– Не. Господи, беше… Анстис, ако не виждам друг нож, пистолет или стрела скоро, ще бъде добре. – Придърпах я към себе си и положих ръката си върху кръста й. – И онези момчета, мамка му, не умираха. Кълна се, че бяха машини или нещо такова.

Анстис се намръщи, очите й стрелнаха първо мен, а след това и Киър.

– Не ми казахте, че там има СЦД. Казахте, че са хора от фабриката.

Киър сви рамене.

– Да, някои от тях бяха СЦД. Ще проверя Райкър.

– Сигурна съм, че Хак се е заел. – Изръмжа Анстис, но Киър вече се насочваше към кухнята. Въздухът в стаята натежа и стаята се изпълни с топъл бриз. По дяволите, не си губеха времето. Свалих ръката си от Дани и разтрих златните ленти на китките си. Постоянно напомняне, че не бях свободен. Че си тръгвах.

– Бален? – Повика ме Дани при внезапното ми отдръпване.

– Те идват.

Анстис сложи ръка на върха на моята, която продължаваше да търка лентата. Замръзнах, неспособен да мръдна при внезапната проява на привързаност от човека, когото винаги бях копнял да присъства в живота ми.

– Аз… Исках да… – Спря по средата на изречението и обви ръце около мен, полагайки глава на рамото ми. – Никога не получихме шанс. Искам нашия шанс да бъдем брат и сестра.

Погледнах Дани, която се усмихваше и бавно вдигнах ръцете си, с които прегърнах за първи път сестра си. Сълзи изпълниха очите ми, когато топлината и добротата й се просмукаха в тялото ми. Толкова дълго бях чакал да бъда близо до сестра си. Години, бях чакал, наблюдавал и надявал се. И тогава тази надежда беше прецакана преди две години. Имах ли друг шанс с нея?

Знаех отговора: доказателството бе в златото около китките ми. Най – накрая бях получил възможността да бъда с Дани, да опозная сестра си, а и двете бяха изтръгнати от моя контрол.

Отдръпнах се и Анстис избърса сълзите от очите си, докато подтискаше риданията си. Тя се надигна и притисна устни към челото ми, а после прошепна в ухото ми:

– Ти винаги ще бъдеш мой брат и аз винаги ще те обичам. Направи правилния избор, Бален.

Нямаше думи, с които да изразя колко означаваше това изречение за мен.

Идън се появи във формата на огнено кълбо, а Тор точно зад него във въртеливи червени прахообразни частици.

Дъхът на Дани спря.

Мамка му. Нямаше как да го предотвратя. Не можех да я спася от болката, проблеснала в ирисите й.

– Не си губиш времето, нали? – Казах на Идън.

Той изсумтя.

– А ти губиш купища от моето.

Тор проговори, пренебрегвайки Идън.

– Спечели доверието на воините като помогна за спасяването на Райкър. – Погледна Дани. – Добре дошла сред Белязаните. – Тор върна вниманието си обратно към мен, по изражението му не се забелязваше и следа от топлина. – Уолърън беше освободен от Царството. Ще ни придружиш и ще изчакаш присъдата си.

Приближих Тор, неспособен да погледна Дани. Чувствах мъката и знаех какво й причиняваше това, какво причиняваше на нас.

Тези пет стъпки бяха най – трудното нещо, което бях правил.

Дани ме хвана за ръката и ме задърпа да спра. Мамка му, имах усещането, че ме разкъсваха на две. Тя вкопчи ръце във врата ми, зарови лице в гърдите ми и ридания разтърсиха тялото й. Придърпах я към себе си, едната ръка поставих върху кръста й, а с другата галех косата й.

– Трябва да вървя.

– Освободи го. – Каза Идън, пристъпвайки напред.

– Не. – Проплака Дани, сключвайки пръсти зад врата ми. – Той е невинен. Не можете ли, копелета такива, да го видите? Толкова ли сте глупави, че не видяхте, че този мъж спаси мен и Райкър? Защо унищожавате живота му? Не, няма да го пусна.

– Дани. – Сякаш ме намушкваха отново и отново. Мразех да я виждам такава.

– Освободи го или ще бъдем принудени да ти навредим. – Каза Идън със заплашителен тон.

– Направи го тогава. – Изкрещя Дани. – Защото в това сте най – добри. Да наранявате невинни хора. Така че правете каквото искате с мен, ако Бален е виновен, означава, че и аз съм.

– Господи. – Намеси се Киър, идвайки от кухнята. Той застана пред Анстис като щит.

– Дани. – Предупреди я Анстис.

Разделих ни и обхванах брадичката й.

– Дани, аз съм виновен. – Когато се опита да възрази, поставих пръст върху устните й. – Знаехме, че ще дойде този момент. По дяволите, аз го знаех от две години. – Палецът ми бавно галеше вдлъбнатината на брадичката й. – Ти си Белязана, Дани. Другите ще се погрижат за теб, ще те обучат. Сега те са твоето семейство.

– Но аз се нуждая от теб. – Дани затегна хватката си около врата ми. – Не мога да го направя. Мислех си… Мислех си, че съм достатъчно силна, ала не съм. Не ме оставяй. – Сълзи се стекоха по лицето й и се приземиха върху блузата ми.

Отделих пръстите й от врата ми.

– Не. – Дани поклати глава. – Никога. Не могат да те вземат. Няма да им позволя.

Вдигнах глава, откъсвайки погледа си от разтърсващата болка, която видях в очите й. Взрях се в Киър и му кимнах. Той се приближи, постави ръце на раменете на Дани и я дръпна. В началото се бореше, после спря и очите й срещнаха моите.

– Ти не си баща ти, Дани. Запомни го. Ти си силна и смела. Бъди жената, в която се влюбих. Бъди оцеляващ, малка моя. Налага се да ме пуснеш сега.

Тор докосна рамото ми и за секунди изчезнахме.

Благодаря Ви за гласа!

You may also like...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

error: Копирането не е разрешено!