Тридесет и втора глава

Тридесет и втора глава

Дани

Мъжът с лице, голямо, колкото кратер, ме притисна към гърдите си, ръката му се стегна около врата ми и белите ми дробове започнаха да се борят за глътка въздух. Изритах го назад, ударих пищялите му, но всъщност беше жалък опит.

Този тип бе огромен като камион Мак и миришеше на разлагащ се боклук. По същия начин миришеше и онзи, който ме нападна в банята.

– Бален. – Ноктите ми се вкопчиха в мишите ръце, увити около шията ми, разкъсвайки ги, ала това само го накара да затегне хватката си.

– Точно зад теб.

Дългият Врат вероятно беше чул приближаващите се стъпки зад нас, защото спря и се обърна, превръщайки ме в негов щит.

– Пусни я. – Гласът на Бален бе ръмжене, пропито с ярост.

Главата ми се замая и зрението ми се замъгли от липсата на кислород.

– Ако я убиеш, няма да имаш заложник. – Каза Киър.

Натискът върху врата ми се разхлаби и аз бързо си поех накъсано въздух.

– Умирам, ако я пусна. Умирам, ако тя умре. – Отвърна Дългият Врат. – Така че идва с мен и всички живеем.

– Няма такава вероятност, задник. – Каза Джедрик с лък и стрела, готови да пронижат челото на мъжа.

Дани, ще освободя Талу, Мастилото на гърба ми.

– Ще освободиш какво?

– Просто прави, каквото ти кажа. Тигърът…

  – Тигър? – Сигурно не го бях чула правилно.

Дани, това е моята татуировка, Мастилото ми. Част от мен е. Тигърът на гърба ми. – Мамка му. – Ще дойде и за двама ви. Когато го видиш, скочи и се отдръпни наляво. Талу ще се хвърли право на врата му. Махни се оттам. Окей? Невинаги мога да контролирам Талу, така че направи каквото е необходимо, за да се махнеш от пътя му, скъпа.

– Наистина?

– Да, малка моя. Наистина.

– Ъм, окей. – Чудех се как изобщо щях да си преместя главата, когато ръката около врата ми беше безпощадна. А и щях да откача заради тигъра, който Бален спомена, както и затова, че невинаги умееше да го контролира. Но щях да дам най – доброто от себе си, за да се измъкна от ръцете от стомана на лицето-кратер, дори и да означаваше, че ще се наложи да се изправя срещу онова, за което говореше Бален.

– Какво… – Каза Дългият Врат точно преди зашеметяващ черно-оранжев образ да се стрелне към нас.

Тигърът имаше пронизително зелени очи и прекрасна, пищно раирана козина. Големите му лапи покриха земята между Белязаните и мен, а след това скочи във въздуха с ниско ръмжене.

Два писъка се преплетоха в едно, тъй като и двамата с Дългия Врат се борехме да се махнем от пътя на дългите, бели зъби на Талу.

Предните му лапи ме удариха в гърдите и с похитителя ми паднахме на земята. Чух гласа на Бален на заден план, крещейки на Талу на език, който не разбирах. Заради изкарания от мен въздух се борех да дишам, докато тигърът се извисяваше масивен и величествен над нас. Усетих лигите на Талу върху лицето си и замръзнах за секунди, взирайки се в очите му, които изглеждаха точно като тези на Бален.

 Осъзнах, че това животно беше част от него. Бяха обвързани на ниво, което бе отвъд разбирането на хората. Искаше ми се да протегна ръка и да погаля красивото животно, да прокарам длани по козината му и да облекча яростта, плуваща в очите му.

Вдигнах ръка и в същия миг почувствах, че влачат тялото ми далеч от тигъра и Дългия Врат. След секунди видях на какво бе способен Талу и се ужасих от мисълта, че копнеех да го докосна.

Звярът изръмжа ниско миг преди да впие острите си зъби в югуларната вена на Дългия Врат. СЦД извика; лицето му се изкриви от ужас. С рязко размърдване на главата си Талу разкъса плътта. Кръв се разля навсякъде, а тигърът се радваше, продължавайки да се храни с Дългия Врат, докато главата му не се откъсна от тялото.

Запуших уста и се извърнах от гледката. Бален ме издърпа до себе си, главата ми се скри в извивката на рамото му. Все още чувах звука от разкъсване на плът и чупенето на кости, докато звярът поглъщаше всичко.

– Талу. – Извика Бален. – Талу!

Джедрик промърмори.

 – О, човече. – Киър отстъпи няколко крачки назад от Бален.

– “Advejo iam vel vos mos nunquam eat iterum.” – Каза Бален.

Хвърлих поглед през рамо и видях, че Талу вдигна глава, за да се взре в Бален, а след това в плячката си. Раираната му козина беше опръскана с кръв и муцуната му имаше розов оттенък. Като че ли се замисли върху това, което Бален бе казал, каквото и да означаваше. Талу изрева и дойде при Бален, подскачайки.

О, Господи. Идваше право към нас. От муцуната му капеше кръв, очите му блестяха. Опитах да избягам, но Бален ме държеше здраво.

– Не мърдай. – Прошепна ми.

На крачка от нас Талу се поколеба, очите му ме наблюдаваха преценяващо, сякаш не беше сигурен дали можеше да ми се довери да бъда толкова близо до Бален. Тигърът облиза муцуната си и скочи към нас. Стиснах очи и зарових лицето си в гърдите на Бален, докато образът на Талу потъваше в кожата му.

Бален разтърси ръката ми.

– Можеш ли да тичаш?

Кимнах. Мамка му, да. Дори и двата ми крака да бяха счупени, щях да тичам, за да се измъкна от тези копелета.

– Да изчезваме. – Ухилено каза Джедрик.

Побягнахме.

You may also like...

1 Response

  1. Димитрина says:

    Тази глава беше страхотна. Благодаря!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

error: Копирането не е разрешено!