“Сенките” от Дж. Р. Уорд

Колкото и болезнено да беше да живее без нея, колкото и мъчителни нощи да го очакваха... да види брат си щастлив и влюбен, го изпълваше с неочакван покой. Някак си, насред необхватния безкрай и въпреки траура си, Трез знаеше, че се намира точно където трябваше да бъде в този момент.

— "Сенките", Дж. Р. Уорд

Автор: Дж. Р. Уорд

Издалтество: Ибис

Жанр: Фентъзи

Брой страници: 560

Година на издаване: 2016г.

Корица: Мека


Анотация: В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите – организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.

Двама братя, свързани не само от кръвта си, се борят, за да променят жестоката си съдба.

Трез Латимър всъщност не съществува. И не просто защото самоличността му е измислена, за да може да се впише в подземния свят на хората. Продаден от родителите си на кралицата на сенките още като бебе, Трез успява да избяга и от години работи в нощните клубове в Колдуел. Едва когато Избраницата Селена се появява в живота му, той разбира какво е истинска любов и се опитва да обърне нова страница в живота си. Но вече е твърде късно…

Ай Ем има една-единствена цел в живота си – да опази брат си Трез. Но не успява да го спаси нито от съдбата му, нито от саморазрушителния му начин на живот. А и настъпва моментът, когато обвързването на Трез с дъщерята на кралицата трябва да бъде изпълнено. Двамата братя са изправени пред трудния избор дали да изложат на опасност себе си и своите приятели, или да жертват свободата си. Но точно тогава една огромна трагедия променя всичко…


Джесика Бърд (Дж. Р. Уорд) е американска писателка на съвременни еротични паранормални романи. Нейните бестселъри са наситени с горещи сцени, древни вампири, паднали ангели, брутални убийства и черна кръв. Създателката на братята, които покориха милиони сърца по целия свят, има запазена марка, която присъства във всяка една част от нейните поредици, а именно острият език, неприкритият цинизъм и взимащите ума мъже я превърнаха в топ автора, който е сега.

„Братството на черния кинжал“ е поредица, която те кара да забравиш сивото си ежедневие. Светът на вампирите е обрисуван с множество миниатюрни детайли, които само след двадесет страници успяват да те превърнат в част от романа. Героите на Дж. Р. Уорд са колоритни, трайно увредени и… въпреки това божествени.

Трябва да призная, че когато започнах да чета първата част, „Тъмна любов“, чувствата ми бяха изключително смесени. Историята на Бет и Рот е завладяваща, динамична и често успяваше да ме изкара извън равновесие. Кралят ме спечели с арогантността и решителността си, докато нечистокръвната кралица умело отстояваше своите принципи. След края на романа веднага се захванах с „Вечна любов“, чиито страници ме накараха да се смея до малките часове на нощта. Братството ме заинтригува повече, отколкото смятах, че е възможно и след сблъсъка ми с „Пробудена любов“ и кръвния роб, преследван от белезите на жестокото минало, вече бях безвъзвратно влюбена и обсебена от историята. Сюжетът в първите тринадесет книги е едновременно еднакъв и различен. С всяка следваща част Дж. Р. Уорд надграждаше себе си, макар и в повечето пъти финалът да бе предвидим.

„Сенките“ ме изненадаха… приятно. Двамата братя, които се криеха в мрачния Колдуел, продавайки телата на отчаяни момичета и множество наркотици, ме заинтригуваха едва в края на дванадесетата книга „Кралят“. Образите им бяха изключително противоречиви и обгърнати в мистика, но в последствие светът, от който бягаха, ме впечатли дори повече от този на обичаните братя. Законите, на които се подчиняваха Трез и Ай Ем, показваха различен спектър от познатото ни ежедневие. Американската писателка ни въведе в свят, където кралицата е тази, която диктува правилата, а всички останали са пионки, обречени на несправедливост.

Не мога да отрека, че в началото на романа бях повече от сигурна, че Дж. Р. Уорд ще спаси Трез от саморазрушителния му начин на живот. Множеството обрати ме разтърсиха. Трагедията не беше избегната, а развитието в съдбата на сянката определено нямаше положителна насока. Егоистичният близнак, който прояви всеотдайност и саможертва, неприсъща за неговата душа, бе забележителна и… от части объркваща. Това беше моментът, в който Трез спечели моето истинско одобрение.

Щастливият край, който е характерен за романите на Дж. Р. Уорд, настъпи, но не в пълния си смисъл. През цялото време смятах, че Ай Ем е образ, разкриващ единствено допълнителна информация за празнотата и гнева в сърцето на Трез, ала отново бях приятно изненадана. Добрият близнак, посветил се на спасението на брат си, получи своя дар от съдбата. Драстичната промяна и смяната на главните герои и любовните истории беше нещо, от което цялата поредица се нуждаеше.

Тринадесета книга се фокусира и върху образите на Кор и Лейла. С удоволствие бих прочела продължението за тяхната любов. В този роман ясно се откроява трансформацията на Избраницата, която я превръща в интересен персонаж, а „кралят“ на шайката на копелетата е дълбоко белязан в душата, което го прави едновременно зловещ и… прекрасен по един смъртоносен начин.

И макар финалът в тази книга да е противоречив и оставящ смесени чувства в читателя, „Сенките“ е все така завладяваща, както останалите романи, разказващи ни за несъвършените братя. Разчупването в действието и посоката на поредицата може единствено да засили желанието ви за повече подробности около света на вампирите в Колдуел, защото все пак „тъмните романи, рисуващи с думи една неконтролируема любов“, никога не излизат от мода.

Моята оценка: 2/5

Благодаря Ви за гласа!

You may also like...

4 Responses

  1. Мими says:

    Страхотно ревю! Значи съветът ти е да я прочетем? 🙂

    • M.Alexandrova says:

      Книгата не е лоша. Ако си започнала “Братството на черния кинжал”, прочети я. 🙂 Аз харесвам Дж. Р. Уорд, но след третата книга историите й станаха твърде предвидими. В един момент надграждаше себе си, а в следващия… Обичам да дочитам една поредица до последната част и точно за това продължих, но не мога да кажа, че ме е грабнала толкова много… че да не мога да я оставя, както често ми се случва. Дори доста бавно я завърших.. 😀

  2. Даниела Алексова says:

    И на мен не ми допадна особено. Доста слабо представяне от страна на Дж. Р. Уорд.

    • M. Alexandrova says:

      Да, започнаха малко да ми доскучават историите й…

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

error: Копирането не е разрешено!