Седемнадесета глава

Седемнадесета глава

 

Бален

 

Затегнах хватката си върху ръката на Дани.

– Женевиев? – Попитах Киър, без да свалям очи от жената.

– Да. – Тя отговори, като отправи погледа си към мен. – Аз съм Женевиев, Призрак на Водата и съм тук, за да ти помогна. – Посочи с ръка прозореца. – Другите идват. Предлагам ти да се махнеш оттук. И да вземеш жената със себе си.

Изсумтях.

– Къде? Защото възможностите ми са доста ограничени точно сега.

Очите на Призрака започнаха да се променят от синьо в зелено.

– В родината ни. Пещерата. Това е единственият ти избор, ако искаш Даниел да остане жива.

– Шегуваш се. – Засмях се бегло на абсурдното предложение. Нямаше начин да послушам Призрак, когато именно те ме преследваха.

Земята потрепери и прозорецът се пръсна. Парчета стъкло се разбиха по пода, когато въздухът се раздвижи в къщата. Мамка му, Призрак на Въздуха беше наблизо.

Женевиев отвърна:

– Тя ще умре, ако те отведат. Само като Белязана ще е способна да оцелее Обвързването, ако те вземат и поставят в Покой, или умреш. Уолърън знае това. Върви. Ще направя каквото мога, за да ги забавя. – Тя вдигна двете си ръце във въздуха и ги преплете. Мъгла от въртеливи движения на вода я заобиколи. Връхлетя като вълна, с дълбок звук, нарастваща с мощност, движейки всичко в стаята в противоположната посока от изчезващата фигура на Женевиев. – Върви! – Изкрещя тя.

Грабнах ръката на Дани и я издърпах от стаята. Кожата й беше студена и трепереше и аз знаех, че бе изпаднала в шок. Да види красивия Призрак и нейната сила, беше достатъчно, за да накара всеки човек да изпадне в шок. Господи, това бе прецакващо.

Уолърън нахлу в ума ми.

– Гробницата. Сега. Ще се срещнем там.

Почти влачех Дани надолу по стълбите към мазето, Киър и Анстис вървяха след мен. Джедрик стоеше пред стаята си в своите черни боксерки и без риза.

– Хей, за какво е всичкият този шум? Опитвам се да спя. – Каза той, като разроши косата си и се прозя.

Бял облак се материализира до билярдната маса и Уолърън се появи.

Дани ахна.

Господи, това определено прецакваше ума на човек.

Очите на татуираната змия на Уолърън блестяха в червено в продължение на няколко секунди, а след това отново се върнаха към черния цвят. Стойката му беше напрегната. Силата, която излъчваше, бе изпълнена с ярост. Това бе Уолърън и никой не искаше да се заяжда с него.

– Не използвай силите си, защото ще те усетят и ще бъдат в състояние да ви проследят. Ще пътувате с кола до Нюфаундленд. По въздух Ъртси може лесно да ви открие. – Уолърън ми подхвърли ключовете. – Ще уредя самолет, който да ви вземе, когато е безопасно. Ще останете с Талда на източния бряг. Вярвам им безусловно. Когато е достатъчно безопасно, самолетът ще ви отведе в Испания. Ще се срещнем в Зугармурди за прехода й.

– Наистина? – Попитах.

Уолърън се намръщи.

– Някога бил ли съм не „наистина“?

– Мамка му. Да, добре.

– Махайте се оттук. – Нареди Уолърън.

Силен сблъсък се дочу отгоре и той мигновено изчезна. Защо моят Талдебуру възнамеряваше да заложи задника си, не можех да разбера. Дали ми вярваха? Или правеха това, за да защитят Дани, тъй като беше приятелка на Анстис?

Киър и Анстис изтичаха обратно на горния етаж, а Джедрик изчезна в стаята си. Издърпах Дани към гаража.

– Бален, какво става?

Лицето й беше бяло като на Призрак на водата и подушвах страха й, излъчващ се от кожата й.

– Ще ти обясня по пътя. Трябва да се махаме оттук.

Тя се спъна след мен, като тръгнахме по дългия коридор.

– Онази жена? Водата. Имам предвид, добре, това не е възможно, нали? Водата се завихри и…

Друг силен трясък се чу от горния етаж и след това нещо, което приличаше на вой.

Спрях и я сграбчих за раменете, а пръстите ми посиняха. Очите й бяха втренчени и изцъклени.

– Скъпа, водата, която видя, е нищо в сравнение с това, което се случва на горния етаж. Те ще ме отведат далеч от теб. – Разтърсих я още веднъж. – Ще ни разделят.

Очите й се разшириха.

– Но това би…

– Да, скъпа. – Вдишах и подуших огън. – Мамка му. Идън. – Идън щеше да бъде един дяволски вбесен Призрак.

Обвих ръката си около кръста на Дани и се затичахме.

 

Благодаря Ви за гласа!

You may also like...

9 Responses

  1. Мила says:

    Предстои им интересно бягство. Колкото повече навлизаме в тази история, става все по-интригуващо. Благодаря за приятните мигове!

    • M. Alexandrova says:

      Определено няма да им е лесно. И много скоро ще разберем кой е отговорен за Обвързването между Дани и Бален… 🙂

  2. Мила says:

    Ако не е нахално от моя страна,бих искала да попитам кога да очакваме следващите преводи? Не бих искала да ви притеснявам, просто книгата ми е интересна. Благодаря!

  3. Мила says:

    Ако не е нахално от моя страна,бих искала да попитам кога да очакваме следващите преводи? Не бих искала да ви притеснявам, просто книгата ми е интересна. Благодаря!

    • M. Alexandrova says:

      Разбира се, че не е нахално и не ме притеснявате! 🙂 Много се радвам, че книгата ви харесва.
      Не мога да обещая със сигурност, но ще се опитам до петък да бъде качена следващата глава. 🙂

  4. Мила says:

    Много ви благодаря, ще я чакам с нетърпение! Приятна вечер!

  5. ........ says:

    Разбирам, ме става бавно и всеки си има и други проблеми, но точно това забавяне от 2 месеца ми писва и начина по който по горе казахте петък а колко петъка минаха отгоре му..Благодаря но ме губите като читател!

    • M. Alexandrova says:

      Съжалявам, че се чувствате така, но превеждам само в свободното си време и го правя изцяло на добра воля. Колкото по-малко се коментира и гласува в сайта, толкова по-малко желание имам да продължа с превода. Ако активността се засили, ще се опитам да качвам главите по-бързо, но на този етап нямам голям стимул от страна на читателите. 🙂

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

error: Копирането не е разрешено!