“Пътят на кралете” от Брандън Сандерсън

- Похабяват те. Предназначението ти не е да тормозиш и да извършваш разни дребни убийства. Да те използват така е като да впрегнат ришадийски жребец в някоя раздрънкана пазарска каруца. Или да кълцат зарзават с Вълшебен меч. Или да използват най-фин пергамент за подпалки, та да си подгреят водата за баня. Това е престъпление. Ти си произведение на изкуството, Сет, сине на Нетуро. Ти си божество.

— "Пътят на кралете", Брандън Сандерсън

Автор: Брандън Сандерсън

Издателство: Артлайн Студиос

Жанр: Фентъзи (епично)

Година на издаване: 2012

Брой страници: 1022

Корица: Твърда


Анотация: Рошар е свят на скали и бури, които с невероятна мощ помитат каменистата земя, оформяйки среда и цивилизация. Животните се крият в черупки, дърветата прибират клоните си, а тревата се оттегля под лишената от почва повърхност. В този свят градовете се строят само на местата, осигуряващи спокойствие и укритие от нестихващите бури.

Изминали са столетия от падането на десетте свещени ордена, наречени Сияйните рицари, но са останали техните тайнствени Вълшебни мечове и Вълшебни брони, които превръщат обикновените хора в почти непобедими бойци. За тях се водят и се печелят войни, а някои са готови да се разделят с цяло кралство, за да ги притежават.

Такава война бушува из разрушената област на име Пустите равнини. Тук Каладин, който от чирак-лечител се превръща в копиеносец, за да брани малкия си брат, е взет в робство. В една безсмислена война, водена поотделно от десет армии срещу един враг, той се бори да спаси хората си и да проумее защо водачите смятат, че могат да ги пожертват.

Сиятелният господар Далинар Колин е командир на една от армиите. Подобно на своя брат, покойния крал, той е запленен от древното писание „Пътят на кралете“. Разтревожен от завладяващите го видения от древността и от образите на Сияйните рицари, той започва да се съмнява в собствения си здрав разум.
Отвъд океана неопитна млада жена, Шалан, иска да се обучава при изтъкнатия учен и прочута еретичка Ясна Колин, племенница на Далинар. Макар искрено да обича учението, подбудите ѝ далеч не са чистосърдечни. Тя планира дръзка кражба, а проучванията, които прави за Колин, насочват към тайните на Сияйните рицари и към същинската причина за войната из Пустите равнини.

Плод на повече от десет години планиране, писане и сътворяване на един нов свят, романът „Пътят на кралете“ е само първото действие от Летописите на Светлината на бурята – един бъдещ дързък шедьовър.


Брандън Сандерсън е американски писател в жанра фентъзи и научна фантастика. Най – известните му серии са „Мъглороден“, „Елантрис“, „Алкатраз“ и „Летописите на Светлината на Бурята“. Той е познат и на почитателите на Робърт Джордан, защото превръща завършването на поредицата „Колелото на времето“ в реалност, като написва последните три романа от историята след смъртта на автора.

Трилогията „Летописите на Светлината на Бурята“ е епично фентъзи, което ни отвежда в един напълно нов свят на име Рошар. Рошар е земя, изваяна от бури и светлина, богата на несправедливост, войни, алчност и мъка. Епохата на Сияйните рицари е отминала и Вестителите на Всемогъщия, воювали с ужасяващи същества, за които се разказват митове и легенди – Пустоносните, са изчезнали. Светът е разделен на няколко големи държави с различни системи на управление. Авторът ни отвежда в Алеткар, където ставаме свидетели на убийството на крал Гавилар Колин, чиято смърт се превръща в причина за дългогодишна война с врагове, за които никой не знае почти нищо – паршендите.

Първата книга „Пътят на кралете“ се състои от пет части. Издателство „Артлайн Студиос“ предоставя на българския книжен пазар два избора – едното издание, което аз притежавам, е с твърди корици, събрало в себе си всички части, а второто – е с меки корици и е разделено на два тома.

Този роман е един от най – красивите в библиотеката ми. Очарована съм от цялостния вид на книгата – обложката е страхотна, картите и илюстрациите в страниците са толкова хубави, че често се връщах към тях, за да им се полюбувам още малко, преводът и стилистичното оформяне на текста са изключително добри и хартията е много приятна на допир.

Главните герои в историята са четири – лечителят Каладин, убиецът Сет, измамницата Шалан и Върховният принц Далинар. Докато аз заинтригувано прелиствах страниците, образите им постепенно се разгръщаха все повече и повече. Персонажите са колкото различни един от друг, толкова и еднакви и ми беше изключително приятно да научавам нещо ново за всеки от тях освен може би за Шалан, която на моменти ме дразнеше.

През цялото време четях за Рошар и макар ние да не притежаваме Вълшебни мечове и брони, фабриали, с чиято помощ да превръщаме камъните в злато и духчета на всяко чувство, имах усещането, че четях за реалния свят. Проблемите, които Брандън Сандерсън извежда на преден план, касаят и нас. Неговите герои се борят свирепо за своето оцеляване, сблъскват се ежедневно с предателството и завистта, опитват се да победят самите себе си в опит да се изплъзнат на мрака и жадуват за богатство и власт, готови да жертват живота си в старанието си да се сдобият с тях.

Последните двеста страници от „Пътят на кралете“ бяха напрегнати. Финалната битка беше впечатляваща и крайно недостатъчна, защото след като затворих книгата, ужасно много ми се искаше веднага да започна следващата…

Американският автор не пише по сложен и претенциозен начин и може би именно затова успя толкова лесно да ме омагьоса. Впуснах се изключително бързо в историята, въпреки че изобщо не бях предварително запозната с нея. Стоях до три часа сутринта, препусках из редовете и се опиянявах от книжната му магия, докато писателят бавно и сигурно нанасяше нов щрих върху страниците.

Влюбих се във въображението на Брандън Сандерсън и изглежда, че бързо ще се нареди сред любимите ми автори. Смело мога да заявя, че това е най – добрата книга, която прочетох през 2017г. Историята е умело изградена до последния детайл, а героите са чудновати и едновременно с това – болезнено истински. Останах възхитена както от честта на някои Сиятелни господари, родени да управляват останалите, така и от жертвоготовността на други, превърнати в обикновени роби.

Вероятно бих могла да пиша за „Пътят на кралете“ в продължение на часове, но няма да го направя, защото тази книга, за да се разбере, просто трябва да се прочете. С две ръце препоръчвам на почитателите на епичното фентъзи, защото този роман е истинско щастие, наслада за душата, събрано в 1022 страници.

Моята оценка: 5/5

Благодаря Ви за гласа!

You may also like...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

error: Копирането не е разрешено!