Петнадесета глава

Петнадесета глава

 

Бален 

Крачех напред-назад из стаята в мазето на Киър, познато още като Гробницата. „Неспокоен“ не беше дори близо до чувствата, които изпитвах. По – точно, бях бъркотия от емоции. По дяволите, бил съм в това състояние и преди, но сега бях… напълно прецакан.

Уолърън беше обърнал самолета, но това не означаваше, че щях да заживея щастливо. Призраците щяха да се ядосат заради решението му да се противопостави на присъдата, която бяха отредили. Вероятно сега смъртта ми бе на дневен ред.

Но не и преди да я видя. Не и преди да разбера какво, по дяволите, ставаше. Трябваше да се уверя, че е добре. Господи, това, което изпитах в самолета, ме накара да се побъркам. Разбира се, аз бях Преследвач, но да надуша емоциите на Дани от такова разстояние беше невъзможно. И Уолърън много добре го знаеше. Нещо друго се случваше тук и нямаше да позволя Дани да се изправи сама срещу това.

Сладкият й аромат ме лъхна и спрях да крача. Мамка му, бяха я довели тук. Отидох до вратата, отворих я, а след това поех към стълбите, като изкачвах по две стъпала наведнъж, докато не стигнах най – горния етаж и не се отправих по коридора, следвайки миризмата й.

Хвърлих се към вратата, за да я отворя, а след това спрях. Анстис седеше на леглото, държейки ръцете на Дани в своите. Мамка му. Не бях подготвен да се срещна със сестра ми. Тя ме погледна с плаха усмивка. Вината ме удари силно. Разяждаше ме отвътре в продължение на две години, а сега направо ме задушаваше.

– Не си си простил. – Прошепна Анстис.

Не казах нищо. Разбира се, че не си бях простил. Как бих могъл? Заслужавах горчивината и омразата й.

Анстис пусна ръката на Дани и се изправи. Господи, с дълбоките си кафяви очи, изпълнени с доброта, приличаше на майка ни.

– Ришард щеше да я превърне в своя робиня, нали?

Гласът й бе успокояващ… като на Лечител. Спомних си гласа на майка ни, който беше същият.

Кимнах, а очите ми се стрелнаха за секунда към Дани, която бе все така бледа и лежеше върху огромното легло.

– Не ти е необходима прошка, Бален. Трябва да ти благодаря за това, че си я спасил.

– Не. – Казах. – Предадох собствената си кръв и вида си заради непознат. Рискувах живота ти, както и този на Талда. Престъпих закона.

– Мислил ли си за последствията, които щяха да се случат, ако не го беше направил?

Да, хиляди пъти. И всеки път стигах до едно и също заключение. Щях да го направя отново. Именно това ме унищожаваше. Ако получех втори шанс, щях да постъпя по абсолютно същия начин.

Анстис се приближи.

Тялото ми се стегна, когато тихите й стъпки спряха на сантиметри. Тя вдигна ръката си и погали бузата ми. Господи, сякаш майка ми беше тук. Всичката й добрина се събираше в Анстис.

– Пропуснахме толкова много години. Моля те, не ме отблъсквай сега, когато си тук. Искам да опозная брат си.

– Да, но това едва ли ще се случи. – Извъртях глава, а тя свали ръката си.

Анстис въздъхна.

– Уолърън я събуди от Дълбокия сън преди няколко минути.

Тя сложи ръка върху моята и я стисна.

– Бален, ти постъпи правилно. – След това излезе от стаята и внимателно затвори вратата след себе си.

Теорията на Уолърън за болестта на Дани… По дяволите, вината беше моя. Щеше ли някога да приключи? Болката, която причинявах на останалите?

Прокарах напред и назад ръка през косата си и въздъхнах. Господи, това бе тотално прецакване. И все пак, не можех да отрека, че бях ужасно щастлив, че се върнах, за да я видя отново.

Тя беше моя, по дяволите.

– Бален?

Сърцето ми замря при звука на гласа й. Коленете ми омекнаха. Никога не ми се бе случвало подобно нещо и ми бяха необходими няколко секунди, за да поставя единия си крак пред другия. По дяволите, бях загазил с тази жена.

Тя протегна ръка и аз се втренчих в нея, спомняйки си дългите й пръсти, разкопчаващи дънките ми, галещи гърдите ми, обхващащи члена ми…

Когато останах неподвижен, тя се премести до ръба на леглото и хвана дланта ми.

– Ти си тук. – Тя застана на колене и обгърна главата ми от двете страни с ръце, придърпвайки я. – Отне ти много време.

Преди да успея да й отговоря, устните й срещнаха моите, меки и колебливи, толкова сладки. Но в мен нямаше нищо сладко, когато ставаше въпрос за нея. Импулсът, който ме предизвикваше да я хвърля върху леглото, за да я вкуся отново, пое контрол и аз задълбочих целувката. Езикът ми нахлу в устата й, вкусващ и докосващ копринената повърхност, която изпращаше тръпки през всеки мускул в тялото ми и втърдяваше члена ми. Господи, обичах усещането на устните й върху моите.

Обгърнах кръста й с ръка и я притиснах към себе си, изръмжавайки от допира на меките й извивки. Тя беше част от мен, добрината, която ми липсваше. Можех ли някога да се откажа от тази жена? Мамка му, не. Единствената дума, която кънтеше в съзнанието ми, бе моя.

Тя наклони главата си назад и аз целунах извивката на шията й.

– Господи, Бален, искам те толкова силно, че чак боли.

Избутах я обратно върху леглото, настаних се върху нея и вдигнах блузата й нагоре, за да усетя топлината на кожата й. Ароматът й ме влудяваше. Тя ме влудяваше. Облекчението да бъда отново с нея…

Трябваше да я имам.

Изръмжах гърлено преди отново да покоря устата й. Чувствах дланите й върху гърдите си, толкова топли и… Те ме бутаха.

Бутаха.

– Мамка му. – Скочих рязко и всичката сексуалност в тялото ми се изпари. Очите на Дани бяха широко отворени и паникьосани. Боже, какво по дяволите, правех? – Господи. – Отлетях назад, докато гърба ми не удари стената от другата страна на стаята.

Дани седна.

– Бален, съжалявам, аз просто…

– Ти съжаляваш? Господи, Дани.

Тя стана от леглото, а розовите й бикини разкриваха много повече от тялото й, отколкото се нуждаех да видя в този момент. Настръхналите й зърна през оскъдния топ, сякаш ме молеха да ги докосна.

Желанието ми се надигна отново, когато тя прекоси стаята и се доближи до мен. Дъхът ми секна, очите ни се срещнаха, когато спря на сантиметри от мен. Тя постави ръцете си върху гърдите ми, почиващи там, сякаш мястото им бе близо до сърцето ми.

– Болката я няма. Не знам какво се случи, но ти се върна и… просто изчезна. Как… Боже, вече не знам дори какво говоря. Ала има нещо общо с теб. С нас. Усещам го. – Пръстите й се обвиха около тениска ми и тя се засмя. – Луда ли съм? Лудост ли е това, Бален? Моля те, кажи ми, ако и ти го почувства.

Потърсих в очите й омраза заради стореното от мен, но не открих нищо.

– Не си луда. – Но аз бях, след като се намирах тук. Трябваше да стоя настрана. Изобщо не биваше да се връщам в Торонто. Сега излагах Дани на опасност заради Призраците и заради каквото и да беше това, което ни свързваше.

Тя се повдигна на пръсти и целуна устните ми.

– Това, което ти се случи… Това, което Ришард ти причини…

Обхванах брадичката й, а палецът ми се плъзгаше напред-назад, докато я наблюдавах.

– Спомняш си?

– От части. Спомням си как си говорехме, клетките и те… те измъчваха.

Мамка му, ако си спомнеше устата ми върху гърлото й… щях да я загубя. И щях да го заслужавам. Щеше да бъде отвратена. Да се чуди как, по дяволите, е спала с шибано чудовище. Аз бях отвратен. Белязаните не пиеха кръв, но аз го направих. Взех тази на Ришард… и на Дани. Възможно ли бе това да е причината за връзката помежду ни? Никога не бях чувал за нещо подобно, но и никога досега Белязан не бе пил вампирска кръв, а след това оцелял, за да разкаже.

Обвих ръката си около кръста й и я притиснах към себе си, когато вратата се открехна. Киър се взря в нас за секунда, без съмнение отбелязвайки къде се намираше ръката ми. Белязани и хора, да, това бе толкова против закона. Е, аз вече бях прецакан, така че какво беше нарушаването на още един закон?

– Холът. Сега. И свали защитата си за нас. – Киър се завъртя и излезе.

Дани застина, когато се огледа и вероятно осъзна къде се намира.

– Какво правя в къщата на Киър? Не си спомням да съм идвала тук? И какво имаше предвид под „защита“?

По дяволите, мразех да я лъжа. Не исках да го правя повече. И Киър трябваше да знае, че не бива да споменава за способностите ни пред нея. Бях защитил съзнанието си от всички Белязани и бе трудно да им позволя да комуникират отново с мен.

– Налага се да говоря с Киър и Уолърън. Да разбера какво се случва. Тогава ще ти кажа. Сега си почини.

– Така, както щеше да ме уведомиш, че си брат на Анстис?

Нямаше какво да й кажа. Буквално нищо. Защото бях брат на Анстис и го пазех в тайна от Дани. Смятах, че ще бъда мъртъв или поставен в Покой и никога повече нямаше да я видя.

– Няма да остана тук. – Дани се опита да се измъкне от хватката ми, но аз я затегнах.

Беше очевидно, че все още бе ядосана и наранена заради лъжите и не можех да я виня. Но истината беше твърде много, за да бъде разбрана наведнъж.

– Анстис те обича. Знам, че е трудно, когато не знаеш отговорите, но се кълна, че скоро ще ти разкажа всичко. Когато разбереш, ще простиш на приятелката си за това, което е трябвало да направи. – Наведох се напред и я целунах отново, отне няколко секунди преди тя да се поддаде. – Трябва да вървя. Почини си. Скоро ще се върна и ще поговорим.

– Идвам с теб. Само да облека някакви дрехи. – Дани се изплъзна от ръцете ми и се втурна към леглото, където някой беше оставил дрехите й.

– Не. – Приближих се до нея и сграбчих ризата преди да има възможността да я облече. – Това не е нещо, в което можеш да участваш. Стой тук.

Дани сложи ръце на кръста си.

– Заслужавам да знам какво, по дяволите, става.

– Дани. – Опитах се да запазя гласа си нежен, но по – скоро прозвуча като предупреждение. Навик. Бях Белязан и бе трудно да бъда друг. Вземах решения и очаквах останалите да ме слушат, без да задават въпроси.

Мамка му, тя изглеждаше ядосана.

Взе дънките и ме удари силно с тях през лицето.

– Добре, няма да се обличам.

С решителен поглед на лицето си се отправи към вратата, облечена в стегнат топ и бикини.

– Дани. – Предупредих я. – Да не си… Мамка му.

Тя ме игнорира и излезе през вратата.

Тръгнах след нея.

– Дани. Спри. – Настигнах я и я сграбчих за китката. – Какво, по дяволите, правиш?

Тя ме погледна.

– Не можеш да слезеш по този начин. Трябва да ми се довериш. – Очите ми се плъзнаха по нея и членът ми се втвърди. – Ако някой друг те види така, ще загубя контрол. Имай някаква милост. Всичко е толкова сложно. Дай ми малко време.

 – Разполагаше с две години.

Въздъхнах.

– Нуждая се да го направиш за мен. Моля те.

Усетих момента, когато се поддаде, защото сковаността напусна тялото й.

– Добре. Но искам да знам всеки един детайл. И ако ти отнеме повече от час, ще сляза гола. – Тя се измъкна от хватката ми и се насочи към стаята си, като полюшваше бедрата си предизвикателно. Погледна ме през рамо и каза:

– О, и втвърденият ти член, изпълващ дънките ти, ме убеди да те оставя да спечелиш… този път.

Изръмжах.

По дяволите, наистина си бях навлякъл неприятности с тази мацка.

***

– Къде беше в продължение на две години? – Поиска да узнае Киър веднага, след като влязох в стаята.

Приближих се до бара и си взех Бомбай и тоник.

– На никое конкретно място. – Адът, през който бях преминал и опитите ми да се отърва от вампирската кръв не бяха неща, които бих искал да преживявам отново. Никога.

Уолърън, който рядко сядаше в присъствието на някого, седна в коженото кресло с висока облегалка и постави единия си крак да почива върху другия. Непринудено. Твърде непринудено.

– Спомена ли Даниел на някого?

– Опитвах се да я забравя, а не да измъчвам себе си. – И се бях провалил, защото тя преследваше ума ми двадесет и четири часа в денонощието.

– Не разбирам. – Отвърна Киър. – Кой би могъл да го направи? И защо? Каква е целта да се Обвързват двама души? Безсмислено е. Дори Тринити не е способна да направи подобно нещо.

Мамка му. Беше ли възможно тази шибана вещица да ни е омагьосала?

 – Обвързани? Не се е случвало досега. Или поне аз не съм чувал. – Облегнах се върху шкафа, който криеше редица древни артефакти и отпих от питието си. – Доколкото ми е известно само много силна вещица може да извърши подобни глупости.

– Вещица не би имала какво да спечели. – Киър поклати глава. – Не, някой по – могъщ го е направил. Дани щеше да умре, ако ти бе поставен в Покой.

 – По – могъщ. – Повтори Уолърън. – Почувства ли нещо, докато беше далеч? Заклинание? – Поколебах се. Прекарах по – голямата част от времето, борейки се с опетнената кръв в себе си. Беше ми необходим невероятен контрол, за да се въздържа да не потърся вампири, към които да се присъединя. Постоянната жажда ме умоляваше да пия от всеки, приближил се до мен.

 – Бален? – Попита Уолърън.

– Не. Не и нещо, с което да съм наясно. – Отговорих аз. Не можех да им кажа, че бях пил от кръвта на Ришард и Дани. Не можеше това да е причината за нашата връзка. Изкарах всичката опетнена кръв от системата ми.

– Колко далеч беше оттук? – Отново попита Уолърън.

– Първата година отидох в Англия, а след това се върнах обратно в Канада. Но никога не съм идвал да я виждам, досега.

– И кога се върна? – Попита Уолърън.

Знаех само, че се нуждаех да бъда с Дани в минутата, в която я видях отново.

– Беше странно. Никога не бях мислил за това, но когато се върнах и я видях отново, беше… мамка му. Не знам. Сякаш бях принуден да бъда с нея. Господи, дори стоях пред къщата й като някакъв преследвач. – Трябваше да е заклинание.

– По дяволите. – Киър притисна пръсти към слепоочието си. – Звучи като магия. И все пак, защо?

– Делара знае нещо. – Каза Уолърън. Замръзнах, докато се канех да отпия. – Предупреди ме, че Даниел ще умре, ако те поставя в Покой. Отказа да ми каже каквото и да било друго.

– Отказала ти е? – Попита Киър с повдигнати вежди.

Уолърън не му обърна внимание.

– Обвързването е силна магия, използвана от древните. Първоначално е била предназначена за разплод. Най – могъщите мъжки Белязани са били Обвързвани с най – влиятелните жени, така че възпроизвеждането да гарантира дете, притежаващо най – силните способности. Това е бил начин за нас да получим сила. Деймиън е от Обвързана линия. Ето защо е едновременно Преследвач и Зрящ.

– Но от нашето Обвързване не би могло да бъде спечелено нищо. Тя е човек. – Мамка му, това беше лошо. Щях да бъда преследван от Призраците, а сега и Обвързан с Дани – с човек.

– Кой е способен да Обвързва? – Попита Киър.

– Няколко са. – Отговори Уолърън. Той остави недокоснатото си бренди върху масичката за кафе и се изправи. – Бъди готов. Призраците ще дойдат за теб. Ще се върна скоро.

– Обещах да й разкажа за нас. – Казах преди Уолърън да се телепортира.

Киър изсумтя под носа си, но остана спокоен.

Уолърън кимна.

– Да. Време е. Тя трябва да се присъедини към нас.

– Какво, по дяволите, означава това? – Присвих очи и тялото ми се напрегна.

Уолърън отвърна:

– Трябва да се превърне в Белязана. Ако не го направи, ще умре. Защото, Бален, Призраците ще те хванат и ще те поставят в Покой. Въпрос на време е.

Преди да успея да попитам как, по дяволите, беше възможно човек да се преобрази в Белязан, Уолърън се Телепортира от стаята.

Уолърън бе станал студено, безсърдечно копеле, което не изпитваше състрадание към никого. Някои вярваха, че липсата му на емоции беше резултат от преди сто години, когато бе заловен от Люляк. Люляците бяха от Световния Център за Другите – много лоши жени. Примамваха мъжете в мрежата си и изсмукваха живота от тях. Понякога Люляците увиваха жертвите си в пашкули и ги оставяха живи в продължение на седмици, хванати в капана на ада.

Уолърън е бил в плен на Люляк шестдесет и една години.

Изпих на един дъх останалата част от питието си и оставих чашата на бара.

– Някога чувал ли си за човек, превърнал се в Белязан?

– Не. – Каза Киър.

– Мислиш ли, че ме будалка?

– Не.

– Аха, досетих се.


* Талда – Група от Белязани

* Дийкънри – Събрание (парламент), което е съставено от четири Призрака, двама Белязани и една Вещица. Те установяват законите и определят наказанията за тези, които живеят според Годез Азура.

* Талдебуру – Ръководител на група

* Световен център за Другите (СЦД) – В продължение на хиляди години множество организми, които са оцелели след ледниковия период, са останали скрити от света. Преди сто години се появяват на повърхността на Земята под формата на насекоми. Интелигентни. Могат да обитават тялото на скоро починал човек, притежавайки дори душата му. Трансформацията се случва в рамките на седем дни, в зависимост от видовете. Притежават силите на Призраците. Защитени са от топлина и минерали от ядрото на Земята.

* Люляци (СЦД) – Вид насекоми от рода на пеперудите и молците. Приемат телата на жени. Известно е, че са поразително красиви, за да съблазняват своите цели. Кожата им отделя прахообразно вещество, което мирише на люляк. Хващат плячката си в изплетена от тях мрежа. Съхраняват жертвите си в пашкули, за да могат по – късно да ги използват за храна.

* Телепортиране – Способността да се телепортира на място, на което вече е бил.

* Дълбок сън (ДС) – състояние на безсъзнание, на което само Талдебуру, както и малка част от Белязаните са способни.

* Покой – състояние, изобразяващо кома, което бива наложено като наказание на всеки Белязан, пристъпил закона. Продължителността му се определя от Дийкънри.

Благодаря Ви за гласа

You may also like...

8 Responses

  1. Десислава Димитрова says:

    Благодаря за труда който влагаш!!!

    • M. Alexandrova says:

      За мен е удоволствие, когато има кого да зарадвам. 🙂

  2. Лена says:

    И аз благодар, че отделяш време и усилия. 🙂 Превеждаш и пишеш страхотно! Скоро ще има ли нова глава? И може би е рано, но дали ще превеждаш и останалите книги? 🙂

    • M. Alexandrova says:

      Благодаря ти за милите думи. Да, скоро ще има нова глава. Вече е преведена и се нуждае единствено от последни корекции, които ще направя при първа възможност. 🙂
      Все още не мога да отговоря на въпроса ти, защото това зависи от интереса на читателите. Ако има голямо желание за продължението, ще преведа и останалите част, но до този момент не мога да обещая нищо. 🙂

  3. Ева says:

    Очаквам с нетърпение всяка следваща глава .Мерси ,че ни радваш с тази невероятна книжка.Знам, че е рано още да говорим за следващите книги от поредицата ,но все пак да кажа че съм голяяямммм фен и наистина се надявам да имам честа да ги прочета <3 :).

    • M. Alexandrova says:

      Много се радвам, че книгата ти харесва! 🙂 За мен ще бъде удоволствие да ги преведа, ако има кого да зарадвам. :)))

  4. Мила says:

    Много интересна книга,отличен превод! Благодаря за положения огромен труд,за да зарадваш нас, нетърпеливите читатели!

    • M. Alexandrova says:

      Благодаря, че оценяваш труда ми. 🙂 Много се радвам, че преводът и книгата ти харесват. 🙂

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

error: Копирането не е разрешено!