Осемнадесета глава

Осемнадесета глава

Дани

Бален ускори скоростта на колата по алеята към портите.

– Бален. – Той не намали. Мамка му. – Бален!

Постави ръката си върху задната част на главата ми и я избута между краката ми точно когато се разбихме в тях.

Чу се силно тракане и трясък на метал, огънал се и стържещ по тротоара. Обърнах се и погледнах към разбитата порта, а след това и към вдлъбнатия капак.

– О, Господи. – Поех си дълбоко въздух и погледнах към Бален. Изражението на лицето му бе ожесточено и решително, очите му с цвят на дъждовна гора бяха фокусирани, челюстта – стегната, а кокалчетата на пръстите му побеляха, когато стисна волана. Не приличаше на мъжа, с когото бях спала. Погледът – неодобрителен и студен, мръщещ се с убийствен блясък. Все още беше плашещо горещ, защото не мислех, че някога Бален би могъл да не изглежда секси.

– Жената със синята рокля е Призрак, Призрак на водата. Съществуват четири такива и не ти трябва да се забъркваш с никой от тях. – Погледна ме, а след това отново се съсредоточи върху пътя. – Когато някой от нас наруши закона, те са тези, които определят нашето наказание, заедно с Уолърън и още няколко. Гласуваха да ме поставят в Покой. – Преди да успея да попитам какво означава това, той продължи: – Покоят е… за хората може да се сравни с кома. Без чувства, без движения и в състояние на неопределеност между живота и смъртта. Но с една аномалия – докато си в Покой, преживяваш миналото си и то не добрите моменти. Тъй като Уолърън не ме постави в Покой, Призраците си отмъщават.

– Но жената дойде да те предупреди.

Гумите изсвистяха, когато той влезе в завоя бързо.

– Женевиев е различна. Мрази конфликтите.

Ярка бяла светкавица избухна в небето. Бален изсумтя под носа си и колата се устреми напред.

– В сериозна опасност сме, малка моя. – Удари с юмрук волана. – Мамка му, не биваше да си въвлечена в това.

Пресегнах се и сложих ръка върху бедрото му. Очите му се стрелнаха към мен и това, което видях, ми беше толкова познато. Бях го виждала всеки ден в картините си. Преследвани, изтезавани очи, устните – стиснати, а болката – толкова дълбока, че се изливаше в мен. По някакъв странен начин ме утешаваше, защото аз също бях добре запозната с това.

– Дани…

Прекъснах го.

– Не ме третирай като някаква крехка китайска кукла. Кажи ми го направо. Без глупости. Анстис ми разказа малко, но повечето неща нямаха смисъл и в мозъка ми сякаш е каша от жици, поставени в грешните гнезда.

Бален се изкиска.

Стиснах бедрото му и усмивката му изчезна.

– Скъпа, обичам ръката ти върху мен. Но членът ми те иска толкова силно сега, а не е добра идея да отбивам, за да те чукам отзад, опряна върху предния капак на колата.

О, Господи. Това беше секси. Преглътнах, преместих ръката си обратно в скута ми и кръстосах краката си, притискайки женствеността си. Да, по – добре бе да държа ръцете си далеч от него, докато ни преследваха някакви откачени Призраци.

Бален се размърда на мястото си и кожата изскърца.

– Аз съм Преследвач и имам способността да надушвам… Никога не ми се е налагало да обяснявам тези неща преди. – Намръщи се и започна отначало. – Мога да проследя хората наистина добре. – Поколеба се, хвърляйки ми бърз поглед. – И да комуникирам телепатично – да чета мисли.

– Какво? Наистина? Искам да кажа, вие си говорите чрез вашите умове, без да си отваряте устата? – Това би обяснило странната връзка, която Анстис и Киър имаха. Те винаги изглеждаха така сякаш знаеха какво мисли другият.

– Ограничено е, разбира се. На няколко мили може би. Някои от нас са по – силни в това и когато поискаме, сме способни да блокираме друг Белязан, опитващ се да прочете ума ни.

– Да, това е скапано. Значи вие, момчета, просто се навъртате около Торонто?

– По – скоро по всички краища на света. – Поправи ме Бален.

– Страхотно. Просто страхотно.

– Хората не знаят за нас. Така че не си мисли, че само ти си била в неведение през всичките тези години.

– Трябваше да забележа нещо. Каквото и да е. Господи, най – добрата ми приятелка е една от вас. – Смятах, че съм доста наблюдателна, но чак сега открих, че се бях разхождала в мъгла. – Откъде ти… всички вие, идвате?

– Накратко, еволюирали сме от вещиците през 1610. Чувала ли си за Испанската Инквизиция? – Кимнах. – Е, в Сугаррамурди, Испания, няколко жени признали, че са вещици пред Испанската Инквизиция. Тъй като признали за престъплението, били освободени. Други не са имали този късмет. Отказали да поемат вината и били изгорени на клада.

– След това, Богинята… – Повдигнах веждите си, чувайки това. – Да, знам, трудно е да се разбере, но нейното име е Азура. Тя се явила на помилваните вещици и в замяна на тяхната заклета лоялност да защитават цивилизацията, ги е дарила с безсмъртие и необикновени способности от петте сетива – превърнахме се в Белязаните. – Той замълча и ме погледна, сякаш за да се увери, че го слушах и не бях изпаднала в шок. – Вещиците, изгорени на клада, също са били помилвани от Богинята. Тя е спасила душите им, давайки на всеки от тях по една сила от четирите елемента – вода, земя, огън и въздух – Призраците. Заедно, Призраците и Белязаните, са положили идентична клетва към Богинята, заклевайки се да защитават човечеството от всяка тъмнина, криеща се в сенките.

 – Страхотно. – Промърморих аз. – Донеси гирляндите и празничните шапки. Живея сред изгорени вещици, които сега са Призраци и Белязани.

– Въпреки това, трябваше да се справим с едно проклятие. В Сугаррамурди в една пещера има поток, около който вещиците се събирали извън града. Там провеждали всичките си заседания. Водата от този поток отнема нашите способности. Ставаме слаби точно колкото хората. – Той сви рамене. – Нямаше значение, докато никой не знаеше, но тогава Ришард…

О, мамка му.

– Водата. В твоята клетка.

– Да. Транспортирал я е някак, за да ме направи по – слаб.

– И все пак сме се запътили натам. Звучи като фантастично ужасен план.

– Никой няма да те докосне. – Напрегнатото му изражение омекна и устните му се извиха нагоре, когато погледна между краката си. – Освен моята друга… способност.

Засмях се.

– Способността ти с твоя член няма да ни спаси от онези луди Призраци.

Обърна се към мен и ми намигна.

– О, скъпа, дори не си започнала да разбираш на какво е способен членът ми.

Господи. Вътрешностите ми започнаха да танцуват и аз раздалечих краката си, а след това отново ги кръстосах, опитвайки се да намеря позиция, която да облекчи тръпката, която предизвикаха думите му. От самодоволното му изражение предполагах, че знаеше какво прави.

– Някои от нас могат да местят предмети чрез телекинеза. Това е специалността на Киър. Деймиън също е много добър в това, въпреки че способността му е непостоянна. Други, като Анстис, умеят да лекуват.

– Джедрик?

– Зрящ. И преди да попиташ, той не може да гледа в бъдещето. Вижда през неща като стени, дърво, както и в пълен мрак.

– А онзи мъж, Хак?

– Вкусващ. Някои сензори в устата му излъчват предупреждения. Ако вампир е наблизо, той ще усети вкуса на черно женско биле.

– Черно женско биле? Ришард. Като Ришард. – Това беше реално. Казваше ми всичко, с което се бях сблъскала лице в лице. Какво, по дяволите, щяхте да си помислите, когато един мъж, с когото бяхте преспали, ви кажеше, че е Белязан… освен „мамка му“? Умът ми се бореше с теорията, че всичко това бе истина, но твърде много неща съвпадаха, за да беше нещо… Е, не знаех какво. Защо някой от тях би си измислял тези глупости?

– Добре ли си?

Очите ни се срещнаха за кратко и видях загрижеността в дълбините на неговите. Каквато и да бе връзката между нас, носеше със себе си и доверие. Вярвах на този мъж. И добре, че беше така, защото отивахме в Испания… мамка му, тръгвахме си.

– Котката ми. Какво ще стане с нея? Някой трябва да я храни. – Знаех, че звучах нелепо, но Сплат бе всичко, което имах.

– Твоята котка? – Попита Бален със свити вежди.

– Да. Знаеш, онази голяма оранжева топка козина. Отиваме в Испания, нали? Трябва да намерим някой, който да се грижи за нея. Може би, ако се върнем… – Сплат щеше да получи инфаркт, ако не се храни.

Бален посочи небето.

– Виждаш ли бурята, която е след нас? Чуваш ли вятъра? Призраци. Уолърън ги задържа, в противен случай вече щяхме да сме мъртви. Няма да спирам или да се връщам за някаква проклета котка.

– Но…

– Ще се свържа с Анстис и Киър веднага, когато нещата се успокоят.

– Чрез умственото нещо?

Бален се изкиска.

– Не. Мобилен телефон. Не мога да използвам телепатията си точно сега. Призраците могат да усетят енергията.

– Значи… умееш да четеш мислите ми? – Повдигнах вежди и зачаках, наблюдавайки за онази коварна усмивка, която да ми каже, че вече го бе направил. – Знаеш ли, по дяволите, за колко секси те смятам?

– Предпочитам да го чуя от теб. – Отвърна Бален.

Засмях се.

– Хм, обзалагам се. – Наведох главата си назад, облягайки се на кожената седалка. – Какво следва, ако избягаме на Призраците?

Бален прочисти гърлото си.

– Уолърън има план.

– Който е? – Погледнах го. Той се намръщи. Намръщване, което не вещаеше нищо добро. – Иска да те направи една от нас. – Дъхът ми спря. – Нека ти обясня преди да решиш, че по – добрият вариант е да скочиш от колата. Ако преминеш през трансформацията, магията на Обвързването може да изчезне.

– Може? – Изсумтях. – Не е много обещаващ план. И би било хубаво да знам какво имаш предвид под Обвързваща магия.

Бален ми обясни за древното заклинание. Имаше смисъл. Всъщност всичко си пасваше перфектно, но когато те бомбардираха с цял нов свят, докато едновременно с това живееш в своя собствен, беше трудно да разбереш кое наистина се връзваше.

– Това е всичко, което имаме в момента… – Бален продължи: – Ако останем тук, Призраците ще ни намерят. Ще ме хванат… мамка му, не е добре.

– Освен ако не премина през тази трансформация и Връзката не бъде разрушена, аз ще умра? Нали?

Поколеба се.

– Нещо такова.

По дяволите. Това не беше добре.

– Не знам дали идеята е толкова страхотна.

– Не е точно идея. Или го правиш, или умираш. Ако ме отнемат от теб, ще умреш, а аз няма да го позволя. Дори и Обвързването да не бъде разрушено след трансформацията ти, все пак ще имаш някакъв шанс да оцелееш като Белязана. Не мога да поема риска да не опитам.

– Но ако избягаме или поговорим с онази водна жена…

– По дяволите, Дани. – Удари с юмрук волана. – Това е единственият ти шанс. И аз няма да позволя да умреш заради мен.

Мускулите на раменете му се напрегнаха, веждите му се присвиха, а кокалчетата – побеляха. И да, страхувах се. Бях изплашена да се превърна в нещо, за което не знаех нищо, бягайки за живота си от някакви духове. Усещах силната връзка помежду ни, но дали беше от Обвързването? Какво щеше да се случи, когато бъдеше развалена? Щях ли да продължа да изпитвам тази необходимост от него? Или повече нямаше да ме интересува? Не бях сигурна кое беше истина и кое – магия.

Ръката му пое моята и я стисна.

– Няма да позволя да ти се случи нещо.

Опитах се да издърпам дланта си, но хватката му само се стегна.

– Не можеш да обещаеш подобно нещо, Бален.

– Няма да се промени. Това между нас ще го има винаги. Обвързани или не.

Отказах се от опитите да измъкна ръката си и се загледах през страничния прозорец.

– Не си падам по връзките. – Промърморих.

Бален се подсмихна.

– Е, вече го правиш.

Благодаря Ви за гласа

You may also like...

7 Responses

  1. Geri says:

    Нямам търпение за продължението, става все по-интерестно. 🙂 🙂 🙂

  2. ЕМ. К. says:

    Много чакана глава. Благодаря ти от ? за времето,което отделяш. Става все по-интересно и малко се притеснох за Уолърън, като Бален каза, че той ги задържа… Надявам се да не му се случи нещо.

    • M. Alexandrova says:

      И аз благодаря, че оценяваш това, което правя. 🙂 19 глава е от името на Уолърън и ще се разкрият някои интересни неща около него. 🙂

  3. Мила says:

    Надявам се бягството им да успее. Интересно ще е да разберем как става обвързването. Благодаря за интересният откъс и за труда,който полагаш за да ни зарадваш!

  4. Мила says:

    Надявам се бягството им да успее. Интересно ще е да разберем как става обвързването. Благодаря за интересният откъс и за труда,който полагаш за да ни зарадваш!

    • M. Alexandrova says:

      Радвам се, че съм успяла да те накарам да се усмихнеш. 🙂 Наистина ще бъде интересно да се проследи изпълняването на плана, който е единственият им изход на този етап. 🙂

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

error: Копирането не е разрешено!