“Огнената наследница” от Сара Дж. Маас

Манон не бе родена със сърце или душа, каквото и да твърдеше крочанката. Нито пък имаше нужда от такава.

— "Огнената наследница", Сара Дж. Маас

Автор: Сара Дж. Маас

Издателство: Егмонт

Жанр: Фентъзи

Брой страници: 560

Година на издаване: 2015

Корица: Мека


Анотация: Тя бе наследницата на огъня и пепелта и нямаше да преклони глава пред никого.

Селена Сардотиен оцеля след смъртоносна надпревара и унищожителнa любов – но на нечувана цена. Сега трябва да достигне до нова земя и да се изправи пред най-тъмната си истина… истина за потеклото си. А това ще промени живота и бъдещето й завинаги.

В същото време жестоки, чудовищни войски събират сили, за да поробят земите й. За да ги победи, Селена трябва да открие сили да се пребори не само с вътрешните си демони, но и да надвие злото, което заплашва да бъде отприщено. Кралският асасин поема по пътя на великата си съдба в третата част на великолепната поредица СТЪКЛЕНИЯТ ТРОН.


Третата книга „Огнената наследница“ от едноименната поредица „Стъкленият трон“ ме спечели с разкриването на нови земи, в които магията не е забранена, ужасяващи същества, които са готови на всичко, за да убиват и впечатляващи герои, които ме накараха да се влюбя.

В началото романът се развиваше бавно и действията бяха мудни. Но след първите сто страници вече бях напълно погълната от историята на изгубената кралица на Терасен. Отново бях омагьосана от колоритния свят на Сара Маас, като именно в тази част успяхме да се докоснем до изпепеляващата магия на Огненото сърце и древната сила на едни забравени воини.

След емоционалния финал на „Среднощна корона“ Селена Сардотиен е принудена да се изправи срещу миналото си, като едновременно с това трябва да се справи и с опустошената си душа и сърце в настоящето. На Асасина от Адарлан му се налага да приеме елфическата си страна и да се научи да я контролира, за да отмъсти на враговете си. Кървавите битки предстоят и Елин Галантиус ще се впусне в приключение, от което не е сигурно дали някога ще се завърне…

Докато Селена се самосъжалява, елфическият принц Роуан привлече вниманието ми със своето тъмно минало, сила и древност. Определено много ми допадна, че той не се впечатляваше от непрестанните оплаквания на Елин и се опитваше да я предпази от самата нея, превръщайки я в тази, която бе предопределено да бъде. Не се изненадах, когато разбрах, че героите са каранам. Непоколебимият войн от рода на Белия трън със сребриста коса и ухание на бор и сняг напълно се допълваше с циничното деветнадесетгодишно момиче, което постепенно се трансформираше в силна и непоклатима жена.

Междувременно отвъд Вендлин, където двама непокорни елфи се опитват да се измъкнат от бездната на собствения си мрак, Дориан и Каол са хванати в капана на краля на Адарлан. Престолонаследникът се страхува да разкрие магическите си способности, а капитанът на кралската стража се забърква с бунтовници, водени от вълка на севера – Едион.

Принц Хавилиард открива любовта в младата лечителка Сорша, която го дарява с обич, за каквото винаги е мечтал. Въпреки красивите моменти между героите, множеството ласки и загриженост, не успях да се впечатля особено от героинята, избрана за престолонаследника. Това беше и една от основните причини, поради които не се разстроих от финала на „Огнената наследница“, макар наистина да ми стана тъжно за поробения Дориан, изгубил всичко и всеки.

Каол Уестфол продължава да се държи все така глупаво, както в „Среднощна корона“ и определено отново спечели апатията ми. Съюзничеството му с арогантния, надменен братовчед на Елин Галантиус не помогна с нищо, защото през повечето време героите просто говореха за това колко свирепи можеха да бъдат, а в последствие… така и не го показаха. Генералът не беше предал изгубената си кралица, но около неговия образ все още има твърде много загадки, които ме карат да остана безразлична.

В тази книга разбираме, че войната е неизбежна. И докато Елин Ашривер Галантиус се опитва да възроди истинското си аз от купчина руини и прах, кралят на Адарлан привлича на своя страна забележителни съюзници…

Манон Черноклюна, вещица, предводител на Тринадесетте и бъдеща наследница на клана, получи одобрението ми заради своята арогантност, смелост и безмилостност. Образът й е колоритен, красотата – изумяваща, а пътят й… все още неясен. Допадна ми неразрушимата връзка между нея и сестрите й. Влюбих се в смъртоносния й характер и определено се наслаждавах на главите, които разказваха за вещиците и техните уивърни, защото бях сигурна, че действията им щяха да се отразят на продължението на историята.

„Огнената наследница“ е едно вълнуващо и достойно продължение на едноименната поредица „Стъкленият трон“ от Сара Маас. Романът плени сърцето ми с легенди, разказвани от елфи, безпощадни и жадни за кръв вещици, изгубени герои и хванати в капана на времето принцове. Елин Галантиус ще бъде принудена за пореден път да открие сили, за да се пребори със собствените си демони, а едновременно с това ще си спечели и куп нови врагове. Ще отдаде отново душата си и накрая… ще се върне, за да изпълни обещанието си.

Моята оценка: 5/5

Благодаря Ви за гласа

You may also like...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

error: Копирането не е разрешено!