“Нивганощ” от Джей Кристоф

- Няма ли да ти хареса да бъдеш хубава, мила моя?
Мия сви рамене.
- Честно казано, пет пари не давам как изглеждам.
Шахид Аалеа се наведе към нея. Мия почувства топлината, която се излъчваше от кожата й. Изневиделица устата й пресъхна. Леко се задъха. От гняв? Обида? Или нещо друго?
- Може би не е правилно, може би не е справедливо. Но това е свят на сенатори, консули и луминати, на републики, култове и институции, построени и поддържани изцяло от мъже. А в него любовта е оръжие. Сексът е оръжие. Очите ти? Тялото ти? Усмивката ти? - Тя сви рамене. - Оръжия. Те ти дават повече сила от хиляда меча. Отварят повече врати от хиляда военни пехотинци. Любовта е събаряла крале, Мия. Унищожила е империи. Дори е раздирала нашето бедно, почервеняло небе.
Шахид Аалеа протегна ръка и отмсти кичур разпиляна коса от лицето на Мия.
- Никой никога няма да забележи ножа в ръката ти, ако се е потопил в очите ти.

— "Нивганощ", Джей Кристоф

Автор: Джей Кристоф

Издателство: Егмонт

Жанр: Фентъзи (YA)

Година на издаване: 2017

Брой страници: 632

Корица: Твърда


Анотация: В свят с три слънца, където мрак настъпва веднъж на няколко години, Мия Корвeрe се присъединява към училище за убийци, решена да отмъсти за смъртта на семейството си.

След като става свидетел на екзекуцията на баща си на съвсем крехка възраст, Мия се крие в продължение на години – сама и без приятели. Но дарбата й да говори със сенки я отвежда пред вратата на отдавна оттеглил се асасин, който й предлага друго бъдеще в един напълно непознат свят.

Вече шестнадесетгодишна, Мия е чирак в най-голямата и смъртоносна група убийци в Червената църква. Там тя ще трябва да се справи с предателство и да се бори за живота си, защото да се провали означава да умре…


Джей Кристоф е австралийски писател на бестселъри в жанра фентъзи и научна фантастика. През 2015г. „Random House“ издават съвместно написаната с Ейми Кауфман книга „Илумине“, първа част от нестандартно оформената серия „Досиетата на Илумине“, превърнала се бързо в тийн сензация. Авторът е известен и със самостоятелната си серия, наречена „Хрониките на Нивганощ“ (“The Nevernight Chronicle“), която също оглавява челните позиции на класациите на „Ню Йорк Таймс“ за най – добър YA роман през 2016г.

Първата книга „Нивганощ“ разказва историята на своенравната тийнейджърка Мия Корвере, загубила семейството си по ужасяващ начин, отдала живота си на богинята на Нощта в името на своята цел – отмъщението. Сюжетът е мрачен, наситен с подмолни игри, убийства, безнадеждност, цинични словесни схватки и пагубни желания, довеждащи често до смърт.

Обществото в „Нивганощ“ е разделено на две групи – едните вярват в бога на Светлината: Аа, а другите – в майката на Нощта: Ния. Едва ли е трудно за някого да се досети, че главната героиня, склонна да се обрече на Червената църква (нещо като „Хогуортс“, само че вместо училище за млади магьосници, Червената църква е училище за десетте най – добри убийци, изучаващи интересни изкуства като отвари, кражби, съблазняване и кръвожадност), симпатизира на Девата на Благословеното убийство (Ния).

Светът, който Джей Кристоф изгражда, е впечатляващ – забелязва се разделението между Мрака и Светлината, чиито граници изглеждат плашещо разклатени, променена е концепцията на книжните червеи, които обикновено са характеризирани като нещо добро и жадно единствено за знания и книги и магическата система, ако мога така да я нарека, също е добре премислена.

Героите са интригуващи, но освен Господин Благ, друг не успя да ме впечатли трайно. Мия е типичната YA героиня, сееща след себе си смърт и разруха, с душа, трепереща от страх и изпълнена с неосъзнат копнеж за обич. Сянката не-котка, верен спътник на младия здрачин, която пие този вцепеняващ ума страх, ме разсмиваше почти всеки път с остроумните си забележки и закачки и се превърна бързо в мой любимец (Домашен? Едва ли). Беше ми много приятно да чета за нея и силно се надявам в продълженията да научим повече за произхода и същността й. Второстепенните персонажи не са нищо особено, макар тяхното развитие да ме изненада (да, Трик, за теб говоря) и на места да се чувствах измамена (в добрия смисъл, обичам писателят да ме хваща неподготвена в преценките ми за развръзката).

Първите двеста страници бяха малко мудни, защото действието се развиваше бавно, но в последствие се сприятелих с темпото на автора и прочетох историята сравнително бързо.  Стилът на писане на Джей Кристоф ми допадна, макар че в началото ми беше трудно да свикна с многобройните бележки под линията, които понякога запълваха по – голямата част от страницата. Би ми харесало повече, ако тези бележки, поясняващи пълнокръвно измисления свят, бяха включени като диалог между героите или вплетени в техните мисли. Също така, с текста под линията Кристоф не изпускаше нито един удобен момент да се присмее на Мия Корвере, дръзнала да отмъщава на целия свят и понякога дори на неразбирането на читателя. Австралийският писател има богат речник относно метафори и ярки описания, с който рисува кървави сцени, които на мен ми се сториха като приказки заради лекотата в изказването на разказвача. Именно заради това дългите абзаци не ми бяха досадни.

Ако трябва да бъда честна, първата част от серията „Хрониките на Нивганощ“ прилича до известна степен на предистория, типична за епичното фентъзи, тъй като в редовете се усещат поетапно добавяните пластове, с които авторът, подобно на Робърт Джордан и Брандън Сандерсън, надгражда магичния си свят.

Изданието на български език е красиво – корицата ме грабна от самото начало, преводът и редакцията ми се сториха напълно адекватни и добре направени (макар че не съм чела оригинала и не разполагам с особено подходяща база за сравнение), оформлението е супер, но много се разочаровах от факта, че няма карта на света на Джей Кристоф, която той сам споменава да погледнем няколко пъти в бележките под линията.

„Нивганощ“ ми хареса и я препоръчвам на почитателите на YA жанра. Джей Кристоф няма да ви приласкае с нежни и красиви думи за вечна и непобедима любов, но пък ще ви помогне да разберете какво тласка един отчаян герой към саморазрушителни чувства, призоваващи го да жертва себе си в името на гнева и мъстта. В свят, където на власт са трите слънца, ще усетите студ и мрак, бликащ от дълбините на собствената ви душа, защото грешното и правилното ще се слеят в едно, за да се разлее кръв по улиците.

Моята оценка: 5/5

 

 

 

 

 

You may also like...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

error: Копирането не е разрешено!