“Истории от академията за ловци на сенки” от Касандра Клеър

Вие обичате, трепкате и горите. Не позволявай на никого да ти каже кой си. Ти си пламък, който не може да бъде угасен. Звезда, която не може да изтлее. Ти си онзи, който си бил винаги, и това е повече от достатъчно. Всеки, който вижда мрак, когато те погледне, е сляп.

— "Истории от академията за ловци на сенки", Касандра Клеър

Автор: Касандра Клеър

Издателство: Ибис

Жанр: Фентъзи

Брой страници: 528

Година на издаване: 2016

Корица: Мека


Анотация: Саймън Люис никога не си е представял, че ще стане ловец на сенки… Ала ето че сега има тази възможност. Днес той започва обучението си в Академията за ловци на сенки.
Присъединете се към Саймън и научете повече за славната история на Академията с помощта на Джейс Херондейл, Теса Грей и Магнус Бейн. В течение на неговото обучение, в книгата се появяват и други герои от „Реликвите на смъртните”, „Адски устройства” и „Тъмни съзаклятия”, както и от предстоящата поредица „Последни часове”.


Когато разбрах, че Касандра Клеър е написала нова история за ловците на сенки, която включва добре познатите ни и любими герои, изключително много се зарадвах. Обожавам света, който американската писателка е изградила и съм чела всички нейни серии без „Магистериум“ и „Хрониките на Магнус Бейн“.

„Истории от академията за ловци на сенки“ проследява пътя на Саймън Люис след финала на поредицата „Реликвите на смъртните“, където той загуби спомените си. Сборникът се състои от десет разказа, които ни разкриват детайли около живота на невероятния Джем и магьосницата Теса, малкия Джулс и непокорната Ема, както и на червенокосата Клеъри, пламенната Изабел, забавния Джейс, екстравагантния Магнус Бейн и неговата половинка Алек.

Наистина исках да се впусна в шеметното приключение, на което обикновено ни отвеждат ловците на сенки. Отчаяно копнеех да получа повече информация за образите на героите, които вече са пораснали и са принудени да се справят с последиците от Студения мир. Но за съжаление, това така и не се случи. Е, поне не и с мен.

В цялата книга ми липсваше динамиката и нотката на изненада, която знам, че Касандра Клеър умее да преплита в страниците. Може би не можах да бъда погълната от „Истории от академията за ловци на сенки“, защото мунданът Саймън никога не е бил сред любимите ми герои, макар да опитах да му дам шанс. Много повече харесвах дневния вампир Люис.

Не разбирах цялата тази драма между него и Изабел Лайтууд. И непрекъснатото натякване на фразата: „Аз не съм него, Изабел“… според мен беше малко излишно. Разбирах, че главният герой преживяваше трудности, докато се опитваше да открие себе си между множеството мъгливи спомени, но не изпитах никакво съжаление, защото всъщност никой не очакваше от него да бъде този, който някога е бил.

Първите двеста страници почти ме накараха да оставя книгата. Цялото това повторение на объркаността на Саймън, бездействието от страна на новите герои и идеализирането на старите ми идваше в повече. Кратките резюмета в началото на всяка следваща история бяха доста досадни…

Конфликтът, който е представен в началото на романа, между ясно изразено разделение на мунданите и родените ловци на сенки, на които предстои да се извисят, беше интересен за проследяване, но развръзката му бе повече от ясна.

От десетте истории най – много ми допадна „Огнено изпитание“, защото станах свидетелка на парабатайската церемония между Ема и Джулиан и желанието ми за продължението на трилогията „Тъмни съзаклятия“ определено се засили. Вече нямам търпение втората част да излезе и да бъде достъпна на българския книжен пазар, тъй като съм сигурна, че всеки, който се е запознал с първата част „Лейди Полунощ“, се е влюбил безвъзвратно.

Смятам, че досега не бях осъзнавала, че светът на ловците на сенки ми е липсвал и на моменти се чувствах така, сякаш се срещах с верни приятели, но… това беше всичко.

Без трепет. Без емоция. И без разтърсващи финали. Определено нетипично за Касандра Клеър…

Останах със смесени чувства след прочита на „Истории от академията за ловци на сенки“. Може би всеки фен на ловците на сенки трябва да прочете сборника, за да си отговори на някои въпроси, които остават загатнати в останалите серии на Касандра Клеър. Любителите на Саймън със сигурност ще останат доволни от разказите. Четивото по никакъв начин не успя да ме разтърси емоционално, но понякога събуждаше интереса ми да прелиствам страниците по – бързо. Не съжалявам, че прочетох книгата, но очаквам много повече от следващите, защото наистина харесвам авторката.

Моята оценка: 2/5

Благодаря Ви за гласа!

You may also like...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

error: Копирането не е разрешено!