“Империя на бури” от Сара Дж. Маас

Елин Галантиус, кралица на Терасен, знаеше, че скоро ще дойде време да докаже колко е готова да кърви в името на Ерилея.

— "Империя на бури", Сара Дж. Маас

Автор: Сара Дж. Маас

Издателство: Егмонт

Жанр: Фентъзи

Брой страници: 760

Година на издаване: 2017

Корица: Мека


Анотация: Кръв ще се лее.
Мечти ще бъдат разбити.
Армия трябва да се надигне.

Владетелката асасин се е заклела да нe обръща отново гръб на кралството си. Още повече, че тя може би е единствената, способна да събере армия, която да се противопостави на Демонския крал и неговите зверове. Ала Ераван ще използва миналото, съюзниците и враговете на Елин срещу самата нея.

Всички могъщи кралства на Ерилея разчитат младата жена да ги поведе към победа, а сърцето й е отдадено на воина-принц, застанал до нея. Какво – или кого – ще е готова да пожертва тя, за да спаси света си от разрушение.


Сара Дж. Маас е автор, който с всяка следваща книга успява да надгради и себе си, и любимите ни герои. Стилът й на писане е лек, приятен и наситен с много напрежение и кървави обрати. Поредицата „Стъкленият трон“ ни разкрива една история, изплетена от мрежа от лъжи, политически игри, пагубно минало, жестоки клетви, драма, опустошителна любов и истинско приятелство. И времето сякаш спира, докато читателят не прочете и последното изречение от вълнуващото приключение на кралицата на Терасен, която никога не прекланя глава…

Петата част – „Империя на бури“, от едноименната поредица на американската писателка е спиращо дъха продължение, което надмина всичките ми очаквания. Живописните описания на множеството схватки между героите, пагубните мисли и неутолимите им желания отново ме пренесоха в свръхестествения свят на елфите. Образите са представени дори по – колоритно от в предходните книги, страниците – изпълнени с повече действие, а сексуалното напрежение – умопомрачаващо.

Изключително много ми допадна фактът, че малката свита на Асасина на Адарлан се сражаваше като едно цяло. През цялото време сърцето ми се свиваше от страх силите на Елин да не я предадат, Лизандра да не се изтощи напълно, Роуан да не бъде измамен от кадъра, а Дориан да не загуби себе си. Опасявах се, че Елида и Лоркан могат да бъдат застигнати от тъмните ветрове на Морат, а Манон Черноклюна никога повече да не види Тринадесетте…

Елин Ашривер Галантиус се завръща в родното си кралство, където не открива особено топли чувства и грандиозно посрещане, което да възхвалява името й. Кралицата на Терасен ще бъде принудена за пореден път да се бори за наследствените си земи, да затанцува с мрака, който дебне от всички страни и да изпълни дълга си към своя народ. А междувременно от Селена Сардотиен няма и следа. Жестоката маска на Асасина на Адарлан е безвъзвратно захвърлена и заменена от гордото Огнено сърце, готово да кърви в името на цяла Ерилея. Трябва да призная, че доста се изнервях, когато Елин смяташе, че е единствената, която е способна да покори света и да го измъкне от ужасяващата хватка на мрачния владетел Ераван, който поглъща всичко в себе си. Не ми допадна идеята, че тя вероятно ще се превърне в по – силна от елфическия принц Роуан, който е живял в продължение на стотици години, опожарявайки град след град, както и че суровата магия на Дориан оставаше винаги на заден план. И все пак много се впечатлих, че на финала разбрахме за изумяващия план, който е крояла още от четвъртата книга „Кралица на сенките“, както и че нещата си дойдоха на мястото. Унижението и болката, които изтърпя в последните глави Елин, определено ме докоснаха и изпитах състрадание към законната наследница на Терасен, но също така съм и сигурна, че Сара Маас ще намери начин да я измъкне от тъмнината на Майев и светлината отново ще озари света…

Принц Роуан се превърна в мой любимец още от третата част „Огнената наследница“. Влюбих се в суровото му лице, многобройните татуировки, студеното и резервирано държание и ледената непреклонност. Обожавам, когато използва магията си. И макар да смятам, че в тази книга той също претърпя голяма трансформация, малко ми липсваше неговата индивидуалност. Катастрофалният завършек на „Империя на бури“ насити сърцето му с изключително много тъга и скръб, но въпреки това елфическият войн не се превърна в жалко отчаяно същество, плачещо за своята кралица и неспособно да се справи с болката. Е, поне засега. Сексуалното напрежение и горещите моменти между него и Елин бяха въздействащи. Дълбоката страст на Белотрън ме караше бързо да прелиствам страниците, копнееща за още. Вярвам, че именно неговата любов ще се окаже пагубна за Майев, защото съм сигурна, че в шестата книга, Роуан от рода на Белия трън, ще преобърне света, за да открие своето Огнено сърце и другарка… докато сее смърт и разруха, отмъщавайки на всичко и всеки.

В началото Елида ми беше безразлична и на моменти доста ме дразнеше с непрестанното си оплакване, но когато се срещна с кръвожадния Лоркан… Определено се превърнаха в една от любимите ми книжни двойки. Искрено се забавлявах, докато четях за тях двамата. И много ми допадна фактът, че на пръв поглед безсърдечният верен войн на Майев всъщност има голямо и пламенно сърце. Образът му все още е загърнат в мъгла и действията му са противоречиви, но развръзката се оказа пагубна за воина и несъмнено неговата роля и изкупление ще бъдат от голямо значение в продължението на историята.

Съдбата на Лизандра и Едион ще бъде интересна за проследяване. Хамелеонката ужасно много ме впечатли. Жертвоготовността й бе ключова в смъртоносните битки, на които биваха подлагани героите. Силна, своенравна и вярна приятелка. Трите думи, които изникват в съзнанието ми, когато се сетя за нея. От друга страна Едион… Не го харесвам особено. Успява да ме изкара извън равновесие повече, отколкото е необходимо и поведението му често не е присъщо на генерал. Но се надявам, че неговият персонаж ще се промени и може би именно той ще даде на Лизандра това, от което тя се нуждае. Свобода и обич.

Манон Черноклюна вероятно е единствената героиня, на която толкова много съм симпатизирала. Тя и нейните Тринадесет са съвършени. Свирепи. Лоялни. И с невероятно чувство за хумор. Битката между последната крочанска кралица и баба й спря дъха ми няколко пъти. С нетърпение очаквам развитието между всички вещици, защото предполагам, че сблъсъкът ще бъде кървав и емоционален. Надявам се образът на Манон да заеме по – централно място в шеста книга и да видим на какво наистина е способна една кръвна Крочанка, обучена да живее и убива като Черноклюна…

Дориан Хавилиард е убийствено готин и до този момент изобщо не бях осъзнавала колко много ми липсваше да чета повече за него. Разглезеният престолонаследник, превърнал се в силен крал, успя да спечели сърцето ми многократно. Накара ме да искам да видя магията му, разгърната до краен предел. Да се развихри напълно и да покаже на света, че Елин Галантиус не е единствената, от която трябва да се страхуват… Обещанието, което даде на Манон… да прекрачи собствените си граници само заради нея, които го делят от хладнокръвно убийство и самоотбрана… Е, разтопи ме. Любовната връзка между тях двамата е невероятна. „Господарят“, като който се проявява Дориан, е внушителен и обсебващ. Обожавам пламенните им моменти и с голям интерес очаквам развръзката между кръвожадната вещица и младия крал на Адарлан. Определено ще бъде взривоопасно…

Второстепенните герои на кадъра са интригуващи. Вярвам, че някак ще намерят място в двора на кралицата на Терасен. В „Империя на бури“ видяхме твърде малко от Ераван и Майев, въпреки че именно те бяха виновни за сърцераздирателния финал, но съм сигурна, че Сара Маас съвсем скоро ще се реваншира и ще ни разкрие какво всъщност прави древният владетел, отлагайки своята атака.

Петата книга „Империя на бури“ от едноименната поредица „Стъкленият трон“ е история за това как да победиш собствените си демони, докато се давиш в бездните на мрака. Сюжетът е оригинален, изпълнен с приключения, смъртоносни опасности и дворцови интриги, заплетени от отдавна загинали предшественици. Изградените образи са силни и многопластови. Буря от страсти, пагубни решения и катастрофални сблъсъци ви очакват в страниците, разказващи за Елин Галантиус, законната кралица на Терасен. Невъзможно е да не се влюбите в мъжките персонажи, както и да пренебрегнете силата на жените, дръзнали да покорят света. Ще изпаднете в книжна абстиненция, докато не научите и последния детайл за един поробен свят, белязан от древни богове, готов да се опълчи на мрака в името на своята свобода. Ще се впуснете в шеметен лабиринт от тайни, ще губите и откривате себе си отново и отново, докато истината не възтържествува. Любов, приятели, дълг и жажда за мъст… Малка част от това, което ви предстои, посегнете ли към романа на Маас.

Моята оценка: 5/5

Благодаря Ви за гласа

You may also like...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

error: Копирането не е разрешено!