Девета глава

Девета глава

Бален

Бях готов да си тръгна. Да я оставя.

Имах нужда да ударя нещо. Да унищожа. Не биваше никога да се връщам. Беше невъзможно да има нещо между нас.

– По дяволите, не знаеш какво говориш, Дани. – Но всичко за което мислех, бе как я държа в ръцете си. Как краката й се увиват около мен, докато аз плъзгам члена си в нея. Толкова гореща.

В продължение на години, борейки се с кръвожадността, си представях как я чукам. Тя забиваше ноктите си в гърба ми, крещейки името ми.

– Не ме поучавай. Знам много добре какво правя.

Затворих очи, насилвайки се да си отида. Не можех.

– Искам това. Нуждая се. Не смей да си отиваш. Отново. Ти си първият мъж, който искам да ме докосне, откакто… преживяхме онова. Не те моля за нищо друго освен за една нощ. Знам, че бягаш от нещо и не искам връзка. Аз просто…

Членът ми се притисна в дънките и пулсът ми се ускори сякаш бях скапано шестнайсет годишно момче, готвещо се да си легне за първи път с жена. Но аз бях Белязан и тя нямаше представа какво означаваше това. Сграбчих бедрата й и я дръпнах грубо към мен. Обвих шията й и пръстите ми се впиха в плътта й.

– Кажи ми, Дани, можеш ли да ме чукаш, когато съм такъв? – Челюстта ми се стегна и тя трепна. – Защото това съм аз. – Почувствах паниката, която я завладяваше. Трябваше да знае… точно за какво се моли. – Можеш ли?

Настоях отново преди устата ми да покрие нейната. Щях да бъда груб, да й оставя синини и да я принудя дори, взимайки това, което исках. Това, от което се нуждаех. Надявах се да я изплаша. Да избяга от мен. И все пак, когато пръстите ми се заровиха в косата й и дръпнах главата й назад, усетих как тялото й се отпусна и поддаде на целувката ми. Тя простена и пенисът ми трепна. По дяволите, копнеех за тази жена. Дали беше обвързано с тъмния ми свят или с това, което преживяхме заедно… вече нямаше значение. Щях да я имам. Без връщане назад.

Вдигнах я на ръце и изритах вратата, която бе отключила по – рано. Отместих устните си само за секунда, за да взема ключовете и да я заключа отново.

– По дяволите, скъпа. – Погледнах я, държейки я на ръце. Лицето й се беше изчервило, а устните й бяха подути от грубите ми целувки. – Възнамерявам да спя с теб, а след това да си тръгна… Съгласна ли си с това?

Тя кимна и докосна с пръсти врата ми.

– Искам да те чуя да го казваш, Дани. Трябва да знам, че си съгласна.

– Ще ме чукаш ли или просто ще стоиш и ще си говориш?

Изръмжах ниско и я пренесох през галерията. Качих се по стълбите и я хвърлих върху леглото. Възседнах я грубо. Прокарах пръсти по челото й, проследявайки очертанията на веждата й. Обичах извивката й.

– Не го правя нежно и приятно.

Погледна ме за секунда, а аз се взрях в артерията на гърлото й, която пулсираше. Страхуваше се от мен. И точно така трябваше да бъде. Имах нужда да я притежавам, а тя смирено откликваше на емоциите ми.

Членът ми никога не беше бил толкова твърд, колкото докато я чаках да отвърне нещо. Почти съжалих, че щеше да ме отблъсне. Че щеше да ми каже да си вървя. Защото едно нещо бе сигурно – оставяйки я, се обричах на унищожение.

Тя вдигна ръка и ме докосна.

– Искам това, което само ти можеш да ми дадеш. Спасение. – Преди да й кажа, че не бях никакво шибано спасение, тя ме дръпна към себе си, наклони глава и устните ни се сляха нежно. Изстенах, а съпротивата ми се изпари. Вплетох пръсти в косата й.

Бях безмилостен. Вземах това, което исках.

И въпреки че имах само една нощ с нея, щях да я направя своя.

Дани

Напрегнах се, когато желанието ми да се боря с него бе победено. Опитах се да го отблъсна, но теглото му не ми позволи. Той вдигна китките ми над главата и ги заключи в хватката си, а устните му се плъзнаха по моите.

Затворих очи и се опитах да се откъсна от суровата му целувка.

Щракване.

О, Господи, позволи ми да го направя.

Щракване.

Ноктите ми се забиваха в собствената ми длан.

Не можех да се движа. Хваната в капан. Завързана върху студен метал… Не, Бален беше върху мен. Той вдигна тениската ми, плъзна ръката си нагоре по корема, продължи трескаво, докосвайки ребрата и след това обгърна гърдите ми.

– По дяволите, скъпа моя. Перфектни са. – Страхът ескалираше и аз не бях способна да се съсредоточа върху това, което правеше. Не можех да се движа. Ръцете ми бяха заключени с вериги. Гърчех се под него, когато ме притисна към матрака.

– Не. Господи, не.

Шепотът ми разтърси Бален толкова силно, че внезапно паднах от леглото. Седнах на земята, а той се премести възможно най – далеч от мен.

Прокара ръка през лицето си, а след това заби юмрук в пода. Изправи се.

– Казах ти. Мамка му, предупредих те! Господи. – Подпря се на прозореца и отново заби юмрука си, но този път в панела. – Мамка му.

Между нас имаше нещо повече от секс. Беше свързано с преодоляването на собствените ми демони, а в този момент подозирах, че и той се бореше със своите. Може би никой от нас не се бе защитил напълно от спомените, но поне бихме могли да ги заменим с нови.

– Това беше лоша идея.

– Бален, ако просто не ме държиш толкова здраво, тогава…

– Не. По дяволите, не. – Поклати глава.

Изправих се и достигнах до него, обвивайки ръце около талията му. Той беше твърд и неподвижен, но аз въпреки това се притиснах към него.

– Трябва да си ти.

– Не, Дани. Не съм този, от когото се нуждаеш точно сега.

– Напротив. Ти си този, когото искам.

Стиснах долния край на ризата му и бавно я повдигнах.

– Вдигни ръцете си. – Прошепнах.

Стоейки на пръсти, бях достигнала до меката част на ухото му, когато се поколеба.

– Не си готова, Дани.

– Грешиш.

Бален се обърна и очите ни се срещнаха.

– Ти откачи, когато се озовах върху теб. – Очите му потъмняха и отново станаха сурови. И все пак все още излъчваха неконтролируемото му желание.

– Не бях чувствала нещо подобно до сега. Не знам защо си ти и какво точно се случва, но и не ме интересува. – Беше предопределено да го имам. Трябваше да сложа край на това непрестанно мъчение и да позволя на ума да усети нещо различно от… страх.

Чух да си поема дъх, когато премахнах блузата си и я оставих да се свлече на пода. Очите му потъмняха и видях опасността. Тъмнината се смесваше с желанието. Преглътнах буцата, която се образува в гърлото ми при вида на изражението му. Облизах устните си и разкопчах черния дантелен сутиен.

– Позволи ми да го направим по моя начин.

Той се намръщи и аз останах с впечатлението, че идеята изобщо не му допадна. Когато закопчалката на сутиена удари земята, паниката отново ме завладя. Но този път се изплаших, че Бален можеше да си тръгне… или да ме хвърли върху леглото и да ме има по… своя начин.

Той отново пое дъх и плъзна поглед по тялото ми. Стори ми се, че това го успокояваше. Беше тих. Забелязах единствено фини трепвания на челюстта му, когато му разкрих още от себе си. Протегнах се напред и вплетох пръстите си в неговите.

– Легни.

Поколеба се и сърцето ми заблъска силно. Може би от части се страхувах, че щеше да ме напусне, а от друга страна… бях изплашена, че щеше да остане. Защото без значение какво възнамеряваше да направи… нямаше да го видя отново и това ме ужасяваше.

Матракът изскърца, когато той седна върху него. Не ме изпускаше от очи, докато се облягаше назад. Не можех да спра да се взирам. Татуировките върху масивните му мускули сякаш не бяха обикновено мастило, а неизменна част от тялото.

Наведох се над него и бавно разкопчах дънките му. Коремните му мускули се свиха и той простена, когато плъзнах пръсти по тях. Измъкнах дънките и членът му се освободи, пулсиращ и красив. Точно какъвто и знаех, че щеше да бъде.

Когато погледнах нагоре, срещнах погледа му, който издаваше свирепата обсебеност за притежание. Стиснатите устни и сключените вежди показваха, че губеше контрол. Ръцете му се вкопчиха в завивката и кокалчетата му побеляха.

– Кажи ми какво искаш. – Той сякаш се олюляваше. Трябваше да му дам това, за което копнееше, за да запазеше самообладание.

– Искам да те обърна по гръб и да те чукам грубо, Дани… Не го правя бавно и нежно. Мамка му, вече ти го казах.

Облизах долната си устна.

– А какво ще кажеш за устата ми върху члена ти?

– Да, скъпа. Но бих предпочел аз да бъда върху теб. – Дръпна ме и обви косата ми в юмрук. – Съгласна ли си?

Усмихнах се, защото беше казал, че не го прави нежно и сладко, но в този момент… фактът, че ме питаше, го правеше сладък.

– Добро момиче. – Той дръпна косата ми, принуждавайки ме да се раздвижа върху тялото му. – Ако искаш да спра, по дяволите, просто ми кажи. Разбра ли?

– Стига да не ме притискаш, всичко ще  бъде наред. – Прехапах устната си. – Целуни ме, Бален. Веднага.

Малка усмивка се заформи в края на устата му. И преди да разбера, вече бях легнала по гръб.

– Думата веднага не работи при мен. Но това ще се случи. – Той коленичи на пода, а след това ме избута напред, така че краката ми увиснаха на ръба на леглото. – Сега, по дяволите, ще те целуна.

В началото ме хвана грубо за бедрото, но след това допирът му стана по – нежен, когато стигна до гърдите ми. Затаих дъх, а той се поколеба. Извих се, за да възвърна вниманието му отново върху това, което правеше. Бален стисна здраво и другата страна на бедрото ми.

– О, Господи, Бален, докосни ме.

– Ще те докосна. Но трябва да се научиш да чакаш. Едва тогава ще ти дам това, за което жадуваш. Затворих очи и простенах, когато усетих кожата на лицето му да гали вътрешната страна на бедрото ми. Насилих се да се отпусна, да се слея с матрака. Целуна ме с кадифените си устни и усещането беше като погалване с перо. Пареща болка премина по цялото ми тяло.

Сърцето ми биеше толкова силно, че имах чувството, че щеше да пробие ребрата. Чаках за друго докосване. За още една целувка. Исках да го моля. И щях да го направя, но тогава срещнах очите му.

Бях пленена.

Не знаех нищо за този мъж освен, че бе част от мен. Може би го познавах. Поне такова беше усещането. Сякаш именно той ме бе запазил жива. Не се нуждаех от спомените си, за да го кажа. Истината беше в мен.

Той стисна грубо зърното ми. Трепнах, но болката премина в удоволствие, когато нежно ме погали с върха на пръста си. Цялата настръхнах и отново се извих към него, предоставяйки му се.

– Не мърдай. – Гласът на Бален беше груб, а аз покорно се подчиних. Усетих топлия му дъх между краката си, а след това… езика му.

– О, Господи.

Той засмука, а пръстите му ме разтвориха. Усещането стана дори… по – дълбоко.

– По дяволите, толкова си влажна.

Простенах, зашеметена от вибрацията на гласа му.

– Недей още.

– О… – Бедрата ми се разтрепериха. Какво ми бе казал? О, Господи, какво правеше с мен?

Пръстите му откриха точното място.

– О, Господи, да. – Първо беше бавен и внимателен, а след това груб и настоятелен. Наведох се и вплетох пръстите си в косата му, когато усещането се засили. Той спря и очите му се заковаха върху мен. – Какво не е наред?

– Докосваш ме, но няма да се получи. Не сега. Твърде много искам да те чукам. – Пуснах косата му и отново се отпуснах назад. – Вдигни ръцете си над главата.

– Не ми харесва…

– Знам. Но ще те имам само тази нощ. И се нуждая точно от това.

Той беше прав. Имах нужда да преодолея случилото се. Все пак нямаше да бъда вързана и щях да мога да се движа, ако се наложеше.

– Ще променим това. Сега. Тази нощ. – Кимнах.

– Добре.

– Добро момиче. – Целуна вътрешната част на бедрото ми, после по – нагоре и по – нагоре…

Въздъхнах тежко, когато двата му пръста проникнаха дълбоко.

Топлината на сатен, изливаща се от езика му, се усещаше по цялото ми тяло. О, Господи. Той ме държеше, поставил ръка на корема ми, за да не ме изпусне, докато аз трескаво се мятах, завладяна напълно от усещането.

– Моля те. – Молех го.

– Обичам тази дума да излиза от устните ти.

Игриво въртеше езика си. Бавно и нежно, в противоречие на грубите му тласъци. Главата ми смени позицията си и всеки момент щях…

Всичко спря и аз отворих блесналите си очи. Тялото ми се тресеше.

– Моля те, не мога да чакам повече.

– Не още. – Повтори.

Поех си дълбоко дъх няколко пъти, тялото ми беше готово да избухне само от едно докосване и той го знаеше, защото продължаваше да чака.

Всеки път, когато отворех уста, за да го помоля, той се намръщваше и дори само това ме караше да замълча. Нямаше да ми позволи. Вече бе доказал своя контрол.

Дишането ми възвърна нормалния си ритъм и Бален отново започна заниманието си. Сякаш бях негов инструмент, а той ме настройваше. Бързо. И все по – бързо, докато не достигнах точка, от която нямаше връщане назад.

– Хайде. Хайде, искам да те вкуся, скъпа.

Спазми разтърсиха тялото ми, а аз крещях името му, докато екстазът се разливаше навсякъде по мен. Накрая, когато вълните преминаха, отпуснах крака и оставих чаршафа, който бях стиснала здраво.

Мамка му.

Отворих очи и се повдигнах, усмихвайки се.

– Бален?

– Мм? – Целуна стомаха ми и се изправи.

– Искам те в мен. – Седнах и протегнах ръка към него, но той отстъпи назад. – Къде отиваш?

– Трябва да вървя. – Усмивката ми изчезна.

– Не. Няма да те пусна. Няма да си отидеш. Още не. Чуваш ли ме? – Току-що бях преживяла най – страхотния оргазъм в живота си, а той искаше просто да си отиде. Не беше просто сексът. Мисълта, че щеше да ме напусне… Наистина ли бе толкова лошо да остане?

Може би беше нелепо. Не вярвах в съвпаденията, съдбата и всичко останало, но след като в продължение на две години рисувах само него и след това той просто се появи… от нищото в собствената ми галерия, интуицията бе единственото нещо, в което щях да се вслушам и в този момент ми нашепваше да не го оставям да си тръгне.

 

You may also like...

4 Responses

  1. Missobluestar says:

    Много интересно се заформи сюжета ? Не мога да дочакам, да разбера дали ще са заедно . Колко глави остават до финала ?

    • M.Alexandrova says:

      28 глави. Иии натам става вече по-интересно. 😀

  2. Десислава says:

    Лелеее… много добре 🙂 сега ме човърка нетърпението :)) Браво и благодаря, че ни радваш!

    • M. Alexandrova says:

      🙂 🙂 Ще се опитам до утре да кача 10 глава. 🙂

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

error: Копирането не е разрешено!