Двадесет и трета глава

Двадесет и трета глава

 

Бален

– Това трябва да се случи сега. – Каза Уолърън и кимна към Дани. – И е необходимо тя да бъде спокойна.

– Ще бъде. – Държах я в ръцете си, докато бе потънала в ДС, Дълбок сън. – Връзката? Какви са шансовете да бъде развалена? Има ли друг начин? Тя не иска да се превръща в Белязана.

Уолърън стоеше на ръба на потока и очите му се взираха в мрака.

– Женевиев е виновна за Връзката и отказва да я развали.

– Мамка му. – Глупавият Призрак нямаше представа какъв скапан проблем създаваше.

– Моята теория е, че ще изчезне, когато Дани премине през трансформацията. Заклинанието е направено за човек, не за Белязан. – Уолърън се наведе, докосна с пръсти водата и отново се изправи. – Ще й помогна да запази спокойствие, когато се събуди от ДС. За съжаление, призраците ме последваха и подозирам, че не са много далеч.

– А ако тя не желае?

– Ще умре. Не може да премине в Царството, ако е Обвързана тук. – Отвърна делово. – Няма друг вариант.

Това бяха глупости. Защо, по дяволите, Женевиев би си играла с нас по този начин? Всъщност беше без значение дали Дани иска да стане Белязана, или не, защото нямаше да й позволя да умре.

– Да го направим.

Уолърън постави ръката си върху челото й и произнесе думите, които щяха да я събудят.

Дани се изправи рязко и аз веднага видях объркването на лицето й, докато оглеждаше наоколо.

– Какво стана? – Сърцето й препускаше бързо, но вече не трепереше и гласът й бе стабилен, когато се обърна към Уолърън.

Усетих енергийната промяна, когато той изпълни Дани със спокойствие, преди да ми проговори.

– Тя трябва да се удави. Ще я съживиш с дъха и кръвта си.

– Какво? – Изкрещях. – Шегуваш ли се с мен?

Уолърън повдигна вежди.

– Не се шегувам. Никога. Това е единственият начин. Когато умре, ще имаш няколко минути, за да я върнеш обратно. Дай й от въздуха и кръвта си.

– Да се удавя? – Попита Дани и стисна ръката ми.

– Ще бъда толкова слаб, колкото изсушена маруля, ако докосна тази вода. Как, по дяволите, се предполага да я върна? Какво, ако не мога, да я съживя?

Уолърън сви рамене.

– Ще умре.

– Не. – Свих ръката си в юмрук. – Няма да поема този риск.

– В такъв случай тя пак ще умре. – Уолърън се приближи до една пролука в стената, която беше около осем, осем и половина фута висока. – Доведи я тук.

– Бален? – Гласът й трепереше и гърдите ми се стегнаха, чувайки го.

– Мамка му. – Да умре. Никога не бях очаквал нещо подобно и може би именно заради това Уолърън не бе казал и дума. Може би поради тази причина не бях чувал за човек, който се е превърнал в Белязан.

Да умре.

Тя трябваше да умре.

Погледнах Дани и видях предупреждението в очите й. Чу какво казахме, знаеше какво ще се случи и аз нямаше какво да направя, за да изтрия страха й, защото също бях ужасен.

Уолърън прогони паниката й чрез ума си, но въпреки това продължих да усещам тревогата й, конвулсиите, разтърсващи тялото й и сърцето й, което биеше трескаво.

Обхванах главата й с ръцете си.

– Дани, ако имаше друг начин… Обещавам ти, че ще те върна. Кълна се.

– Не искам да се удавям. – Прошепна. – Не искам да се удавям, Бален.

Господи. Погледнах към Уолърън.

– Колко други са го правили?

– Николко.

– По дяволите, обещай ни, че ще се получи.

– Не аз решавам кой ще живее и кой ще умре.

– Господи. – Имахме ли избор? Проследяващата ми способност вече ми подсказваше, че Призраците наближават. Ако тя откажеше, можех ли да я насиля, за да спася живота й? Или я убивах, принуждавайки я да го направи?

Придърпах я към гърдите си.

– Не мога да ти позволя да умреш, малка моя. Не мога. – Не бе ли това скапано твърдение. Защото независимо от всичко, тя щеше да умре.

Дани

Искаше ми се да избягам, за да се спася. За нещастие, бягството би ми коствало живота. Макар че същото щеше да се случи и ако останех.

Да се удавя. Да умра. Бален трябваше да ме върне. Мамка му, не очаквах нещо подобно. Може би, щеше да е добре да опитаме с някакво заклинание или някаква специална напитка. Но да умра? И ако не го направех… Щях да умра така или иначе.

Знаех, че този тип Уолърън се опитваше да изтрие страха ми, но той нямаше представа колко голям бе ужасът ми от удавяне. Щеше да се наложи да принудя себе си да остана под водата, борейки се с инстинктите си за оцеляване.

– Затова Бален ще ти помогне. – каза Уолърън.

Погледнах към Талдебуру.

– Той ще ти попречи да изплуваш, ако инстинктът ти надделее. Което и ще се случи.

Когато се обърнах към Бален, видях, че е мъртвешки бял.

Уолърън вдигна глава и се взря във входа на пещерата.

– Направете го сега.

Исках да живея. Бях оцеляла след бавната, агонизираща смърт на майка ми, самоубийството на баща ми и изтезанията на Ришард.

Бален желаеше да се боря. Думите му отекваха в съзнанието ми отново и отново, докато се откъсвах от прегръдката му и се приближавах до нещо, което приличаше на застоял басейн, който се намираше в прореза на пещерата. Тъмнината, готова да ме погълне надолу.

– Мамка му. Мамка му. Мамка му. – Бях ли способна да се потопя във водата и да се удавя? Не. Именно заради това Бален щеше да ми държи главата.

Поставих ръката си върху скалната повърхност на ръба и влезнах във водата. Погледнах Бален, който беше напрегнат, очите – безмилостни и веждите – събрани в една.

– Върни ме обратно. – Поех си дълбоко въздух, може би последният ми и казах: – Сега се боря.

– Господи, Дани.

Студени тръпки преминаха през тялото ми, когато се гмурнах. Задържах дъха си, неспособна да приключа това бързо и да напълня белите си дробове с вода. Не, щях да поема по дългия път и да задържа дъха си, докато не остане нищо друго.

Въздушни мехурчета се изплъзнаха от устата ми и се издигнаха до повърхността. Затворих очи, принуждавайки се да се успокоя, но дробовете ми започнаха да горят, когато и последното мехурче избяга. Въздух. Нуждаех се от въздух. Борех се с инстинкта да изплувам на повърхността, но желанието ми за оцеляване спечели. Не можех да го направя. Не бях способна да се ударя. Очите ми се отвориха.

Да живея.

Не бях готова да умра. О, Господи, копнеех Бален да обвие ръцете си около мен, да усетя устните му, да ги вкуся. Желаех да го обичам с цялото си сърце толкова дълго, колкото можехме да бъде заедно. Исках да се боря за нас.

Ритах диво, за да се озова на повърхността, но изведнъж ръцете на Бален се увиха около мен, притисна ме към тялото си и ни задържа под водата. Вдигнах поглед към него и видях измъчените му зелени очи да се взират в мен, влажната коса и същият поглед, който бях пресъздавала в картините си.

Изкрещях тихо. Дробовете ми крещяха. Бях изплашена. Изплашена да страдам. Изплашена да умра.

Той погали косата ми и притисна лицето ми към извивката на рамото си. Долових напрежението му, всеки мускул реагираше на естественото му желание да ме спаси.

Не можех да задържам повече дъха си. Паниката обзе ума и тялото ми. Ръката му се стегна около кръста ми, а другата се зарови в косата ми. Краката ми ритаха, тялото ми се бореше, но той нямаше да ме освободи.

Не ми остана нищо. Устата ми се отвори и очите ми се изцъклиха, докато дробовете ми се бореха за кислород. И тогава… се нагълтах с вода.

Дробовете ми я отхвърлиха и в гърдите ми се появи раздираща болка.

Мятах се, а Бален продължаваше да ме придържа до себе си.

След това… тъмнина.

Благодаря Ви за гласа

You may also like...

8 Responses

  1. Юлия says:

    Много интересна книга и стрсхотен превод. Справяш се по-добре от издателствата. Чакам с нетърпение следващата.

  2. Теди says:

    И аз се присъединявам към чакащите с нетърпение! Всичко,което прочетох в сайта Ви е толкова запленяващо,че чак ме е яд на мен си,че го изчетох толкова бързо и сега…нъц 🙂 Адмирации и успех!

    • M. Alexandrova says:

      Благодаря Ви и много се радвам, че нещата Ви харесват! Работа върху превода на 24 глава, така че се надявам в най-скоро време да бъде качена. 🙂

  3. В. says:

    Здравейте!! Превода е уникален! Можем ли да очакваме останалата част от историята?

    • M. Alexandrova says:

      Здравейте! Благодаря Ви!
      Да, “Стиджиън” със сигурност ще бъде преведена докрай. За останалите части от поредицата все още нищо не мога да кажа. Вероятно след финала на първата книга ще публикувам анкета, за да разбера какъв процент от читателите на сайта желаят да бъдат преведени и продълженията. И, разбира се, ако има мнозинство – ще можете да ги очаквате, като при тях подходът ми ще бъде друг и може би ще определя ден, в който всяка седмица ще качвам глава. 🙂

  4. В. says:

    Перфектно! Много благодаря за бързите отговори))

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

error: Копирането не е разрешено!