Двадесет и седма глава

Двадесет и седма глава

 

Дани

Затворих очи и започнах да мисля за Райкър, за смеха му, когато Хана го дразнеше, за звука на гласа му, за чувството, когато ми стисна ръката.

Успокой се.

Киър си мислеше за Анстис.

Концертирай се.

Долових мислите на Джедрик, колебаещ се кой филм да гледа. „Подземен свят“ или „Хук“.

Райкър. Необходимо бе да се фокусирам върху него.      

Гласът на Килтър заглушаваше всички останали – тя е безполезна, трябваше да се досетя. Мамка му, не може да го направи.

Отворих очи и се втренчих в Килтър.

– Не мога да го направя, когато си в проклетата ми глава.

Той се приближи към мен със свирепо ръмжене.

Бален скочи от леглото и го удари в гърдите.

– Отстъпи.

Повиших глас.

– Ти си причината. – Казах на Килтър. – Не съм способна да се концентрирам, защото единственото, което чувам, е твоята негативност.

– Вън. Всички да излязат. – Заповяда Бален.

– Но аз нищо… – Опита се да възрази Джедрик.

– В другата стая. – Прекъсна го Киър. – Тя е Рефлектор и все още има да учи как да отсява чуждите мисли. Ако се съсредоточи, може и да успее да премине бариерите в умовете ни.

Килтър скръсти ръце и започна да обикаля около ръба на леглото. Бален го изгледа гневно. Килтър му отвърна, отказвайки да се отмести.

– Напусни или няма да го направя. – Той беше най – големият тъпанар, който някога бях срещала. А някога си мислех, че Киър бе властен. Името на този тип трябваше да бъде контролиращ.

– Искам да знам всичко, което казва. Дума по дума. – Килтър бе бесен, но поне знаеше кога да се оттегли. Опасен и интелигентен – смъртоносна комбинация.

Изчаках да затръшне вратата след себе си преди да затворя отново очи. Почувствах Бален от другата страна на стаята, даващ ми сила със спокойния ритъм на сърцето си, но блокиращ мислите си.

Райкър?

 Успокой се. Дишай. Усети го. Повтарях го отново и отново. Представях си го с Хана в прегръдките му, с усмивка на лице. Спокоен, непринуден и тотално влюбен.

– Райкър?

Спомних си тъмнокафявите му очи – проницателни и любопитни, дълбокият му и утешителен глас, когато разговаряше с Хана.

– Райкър?

Гласът му достигна до мен и този път беше различен, изпълнен с остра, агонизираща болка.

– Коя, по дяволите, си ти? Никой Белязан не може да ме достигне на това място.

– Дани е. И да, мога да го направя. Трябва да разберем къде…

– Остави ме, по дяволите, сам. – Отвърна Райкър. – Всичко се прецака.

Ахнах в мига, в който остра болка премина през тялото ми. Неговата болка. Хана беше мъртва и той желаеше също да умре.

– Тя би искала да живееш.

– Ти не знаеш нищо за нея или мен, мамка му.

Игнорирах го. Страдаше: мъжът току-що бе загубил жената, която очевидно обичаше повече от всичко.

– В нас е амулетът на Хана. – Чудех се дали беше запознат с него.

– Проклетият Килтър. Не ми дължи нищо. Кажи му да вземе амулета и да ме остави.

– Мисля, че вече знаеш, че той няма да го стори. – Отговорих аз.

Чух въздишка, а след това свирепо ръмжене от болка.

– Райкър? Райкър, какво става?

– Не… Идвайте… За…

– Райкър? Райкър?

– Мамка му. – Отворих очи.

Бален седеше на леглото до мен и държеше ръката ми. Не го бях усетила. Сякаш бях далеч от тялото си, когато телепатията ми бе толкова дълбока.

– Той иска да го оставим. – Казах. – Толкова е наранен от загубата, че не мисля, че се интересува от каквото и да било. Но… – Поколебах се и въздъхнах. – Те правят нещо с него. Не знам какво. Имаше проблем с говора, а след това изчезна. Не съм сигурна дали е припаднал, или се е случило нещо друго.

– В коя сграда е? – Попита Килтър от вратата.

Задникът бе слушал – естествено.

– Не каза. Иска да вземеш амулета и да си тръгнеш. Каза, че не му дължиш нищо. – Наблюдавах изражението на Килтър и се ядосах, че успя да запази самообладание. Опитах да използвам новооткритите си способности, но точно сега умът му беше празен лист.

– Той би казал това. – Отвърна Килтър. – Утре ще го изкараме оттам, по дяволите. Очаквам да си разбрала локацията му до тогава. – Обърна се и излезе.

Искаше ми се да му се изплезя. Нищо чудно да ми отреже езика, ако го направех.

Бален ме придърпа към себе си и приглади косата ми назад, премахвайки я от лицето ми. Затворих очи, тръпки преминаха по кожата ми от нежното му докосване. Целуна слепоочието ми и ръката му намести главата ми върху рамото му.

– Ще поспим няколко часа, а след това ще се опитаме да се свържем с него отново. – Прошепна ми.

Свих се до тялото му, главата ми почиваше върху гърдите му, а ръката ми – върху сърцето му.

***

Събудих се с ръцете на Бален увити около кръста ми; главата му беше сгушена в извивката на врата ми. Дръзкият, досаден глас на Килтър нахлу в съзнанието ми като клаксон на кола.

Свържи се с него. Влизам.

Рязко се изправих.

– Какво?

– В коя сграда е? – Настоя Килтър.

– О, по дяволите. – Бален се събуди и веднага застана нащрек. – Килтър е отишъл. Не се предполагаше да тръгва все още, нали?

Бален прокара ръка през косата си.

– Мамка му. – Извика към съседната стая. – Киър, домъкни си задника тук. Имаме проблем.

– Райкър? Райкър, моля те. Килтър е във фабриката.

Нищо.

– Райкър! Събуди се, по дяволите!

Гласът му беше слаб и накъсан. Надявах се, че това се дължеше на факта, че спеше, а не на онова, което му бяха причинили.

Казах ти…

– Да, добре, Килтър не се впечатли особено. В коя сграда си?

– Дрогираха ме. Нямам представа къде съм, по дяволите. – Отвърна той.

– Когато те измъкнаха от превозното средство, по кой път те отведоха?

Чаках. Тишина. Мислеше ли? Отново ли беше заспал? Припаднал?

– Надясно. – Каза Райкър и аз въздъхнах облекчено. – После направо, а след това спряхме. Въведоха шестцифрен код и влязохме в някаква сграда. Тогава… бих се с тях и те ми инжектираха още лекарства.

Предадох информацията на Килтър.

– Амулетът. Той е в другата стая зад нощното шкафче в стената. Вземи го. – Нареди ми Килтър.

– Килтър, залезът е след два часа. Няма начин да влезеш вътре и да излезеш преди сензорите да бъдат пуснати отново.

– Нямам намерение да излизам днес. Вземи амулета. Искам да бъдеш наблизо. Не съм сигурен на какво разстояние работи. Отиди при скалата на източната страна на сградата. Киър знае къде е.

– Но какво се предполага, че трябва да правя с амулета?

– Когато ти кажа, го отвий, сложи го на врата си и го задръж между дланите си. Мисли за Райкър и Хана.

– Но какво…

Гласът на Килтър беше груб.

– Не задавай въпроси. Просто го направи.

Добре. Имах ли избор?

– Килтър… внимавай. – Нямаше смисъл в това, което казах. Мразех странния контролиращ маниак.

– Какво, по дяволите, си мисли, че прави? – Попита Бален. Нямах отговор, а и Бален сякаш не искаше такъв. – Как, в името на тази Земя, очаква, че ще успее да го измъкне сам?

– Амулетът. – Отвърнах. – Спомена, че ще защити по някакъв начин Райкър. – Разказах му всичко, което бях научила от Килтър и когато приключих, Бален изглеждаше така, сякаш щеше да се взриви.

– Не те искам в близост до онова проклето място. – Повиши глас точно когато Делара, Джедрик и Киър влязоха през съседната врата.

Русите къдрици на Джедрик бяха в пълен безпорядък и той наместваше слабините си.

– За какво е целият този шум?

– Килтър е във фабриката. Планира да изведе Райкър оттам сам. – Обясни Бален.

Джедрик повдигна рамене.

– Трябваше да се досетим, че ще направи нещо глупаво като това. Той работи сам.

– Той е идиот. – Каза Киър. – И може би току-що прецака всички ни.

Бален повтори разговора ми с Килтър.

– Скалата е единственото безопасно място, но ако те я открият, ще бъде хваната в капан.

– Ако той успее да се измъкне тихо, няма да има нужда да се притесняваме за нея. – Вметна Джедрик. – Но се съмнявам това да се случи. Килтър е каубой.

– Нямаме друг избор. – Отвърна Киър, докато вадеше клетъчния си телефон. – Ще се свържа с Хак. Може да ги разсее по някакъв начин, ако е успял да влезе в компютърната им система.

– И така, какво предприемаме? – Попита Джедрик.

– Делара, опитай се да проследиш действията на Килтър и ни дръж в течение за това какво е намислил. Джедрик, използвай твоето зрение, за да събереш толкова информация за периметъра, колкото можеш. Имаме един ден, за да заключим мястото.

Киър затвори телефона.

– Хак се нуждае от още време, за да влезе в системата им. – Киър ритна малкия, дървен стол зад бюрото и го преобърна. – Шибаният Килтър.

– Ще държа под око портата. Ако подозират, че сме тук, ще го надуша. – Каза Бален.

– Ще дойда с теб. – казах.

Бален се намръщи.

– Мамка му, няма начин, Дани и този път няма да спорим. Ти оставаш тук. Точка.

Не възразих.

Благодаря Ви за гласа!

You may also like...

10 Responses

  1. Maria Nanova says:

    Честита Нова ГОДИНА! Благодаря за превода!

    • Monika Alexandrova says:

      Честита Нова Година и на Вас! Желая здраве, щастие и любов. 🙂
      Надявам се главата да Ви е харесала. 🙂

  2. Мила says:

    Благодаря Моника! Когато завършиш превода ще публикуваш ли цялата книга? Желая ти много успехи през тази година !

  3. Мила says:

    Благодаря, Моника! Когато завършиш превода ще публикуваш ли цялата книга? Желая ти много успехи през тази година!

    • Monika Alexandrova says:

      По принцип искам, когато приключа с превода, за удобство на читателя да публикувам цялата книга с нанесени корекции, събрана в един файл, за свободно изтегляне. Колебая се заради авторските права. Ако някое българско издателство закупи правата за “Стиджиън”, ще сваля фен превода ми от сайта веднага. Но когато го предоставя на читателите под формата на файл, предполагам ще бъде разпространен и в доста групи във фейсбук, от където няма да мога да го премахна.
      Поради тази причина все още не разполагам с конкретен отговор, но все пак ще измисля адекватно решение, което да бъде възможно най-практично за тези, които желаят да прочетат романа наведнъж. 🙂

  4. Димитрина М. says:

    Книгата е страхотна, надявам се да я довършите.

  5. Galina says:

    Поздравления за труда Ви! Книгата е страхотна. Очаквам с нетърпение следващите глави.

    • Monika Alexandrova says:

      Благодаря. Радвам се, че Ви харесва. В момента превеждам 30 глава, за да публикувам заедно трите глави и се надявам до седмица да бъдат качени. 🙂

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

error: Копирането не е разрешено!