Двадесет и втора глава

Двадесет и втора глава

 

Бален 

Разкопчах дънките й и бавно ги смъкнах от краката й, заедно с черните бикини. Тя беше скована, уплашена и аз знаех, че я притисках, но Дани бягаше. Усетих оттеглянето й, съпротивата й на целувката ми. Мамка му, бях наясно, че това бе повече, отколкото можеше да понесе, но ние можехме да разчитаме един на друг. Това беше важното в цялата тази глупост.

Въпреки че копнеех да вкарам члена си в нея, за да й докажа, че това между нас бе истинско, а не някакво скапано заклинание, тя се нуждаеше да действам бавно. Пъхнах пръсти между краката й и изръмжах. Мокра, Господи, беше мокра. Съзнанието й можеше да се бъзика с това, което желаеше, но тялото й знаеше.

– Искам ръцете ти върху пениса ми.

Тя отвори уста, за да ме отблъсне. Видях как се колебаеше, чудейки се дали беше добра идея, или не. Е, аз знаех. Притиснах силно двата си пръста в нея, тя изпъна гръб, затвори очи и простена. Не помръднах.

– Извади члена ми.

Дани преглътна и се опита да надигне таза си, така че пръстите ми да потънат по – дълбоко, но аз хванах бедрата й и я задържах неподвижна.

– О, не, няма да стане.

Тя пусна ръба на мивката и се вкопчи в дънките ми. Изсъсках, когато чух пукота на копчето и бавното плъзгане на ципа.

Въздухът не ми достигна, когато пръстите й се обвиха около пениса ми и го стиснаха.

– Това е. Мамка му… – Промърморих и размърдах пръстите си напред-назад – силно, но бавно. Не спрях, докато тя не се задъха и не затвори очи, фокусирайки се върху нас и нищо друго.

Завладях устата й отново, ръмжейки, докато тя плъзгаше ръката си надолу-нагоре по члена ми. Не можех повече да издържам. Имах нужда от нея сега. Отместих ръката й и застанах срещу нея.

– Не мога да чакам, скъпа.

– Знам.

Бързо извадих презерватив от задния си джоб, отворих го със зъби и си го сложих. Вдигнах брадичката й.

 – Погледни ме.

Тя отвори очи.

– Искам да ме гледаш, когато пъхам члена си в теб.

Дани кимна.

Хванах пениса си с ръцете, изпънах бедрата си напред и влязох в нея.

– Мамка му. – Почти свърших, когато топлината й се обви около мен. Изчаках секунда, позволявайки на напрежението да се утаи. – Скъпа? – Тя отвори очи и това, което видях в дълбините й… по дяволите, беше красива. Напълно подчинена.

Сграбчих тила й и я целунах, като продължавах да я изпълвам бавно, но силно, докато не започна да стене и вика името ми.

– Краката.

В мига, в който ги заключи около мен, потънах дълбоко в сърцевината й. Тя сложи ръката си върху огледалото, докато я изпълвах. Исках повече от нея. Исках всичко. Да притежавам всяко парче от тази жена.

Тялото й се напрегна и аз знаех, че скоро щеше да свърши. Започнах да се движа по – бързо и от гърлото й излезе вик, който бързо заглуших с устата си.

Това беше всичко, от което се нуждаех, тъй като тя трепереше около мен. Освободих тялото си. Всеки мой мускул се стегна. Всяка мисъл изчезна, освен тази, която ми казваше, че я обичах. Мамка му, обичах я и нямаше значение какво щеше да стане, защото винаги щеше да бъде в сърцето ми.

Целунах подутите й устни и бавно се измъкнах от нея.

– Ще бъдем добре. Всичко ще се оправи.

Очите й се отвориха. Бореше се да се измъкне от прегръдката ми и да слезе от шкафа.

Намръщих се.

– Какво, по дяволите?

Трябваше да отстъпя назад, докато тя се навеждаше да издърпа дънките и бельото си. Когато се изправи, разбрах, че каквото и да се бе разигравало в главата й преди секса, се случваше отново.

– Не може да казваш подобни неща. Смяташ, че всичко ще бъде наред? Е, няма да е, Бален. Те те искат мъртъв. И ние не можем да бягаме винаги. Така че… – Тя посочи мен и себе си. – Няма да се получи.

Сякаш  ме беше зашлевила.

– Това са глупости и ти го знаеш. – Бягаше. Бързо. – Свалих си презерватива, пуснах го в тоалетната и вдигнах дънките си.

– Ще се справим. Ще го преодолеем. Кълна се…

Тя удари с ръце гърдите ми.

Ние? Няма ние, Бален. Знаеш ли защо? Защото някакви страшни призрачни задници те искат мъртъв и когато те хванат, аз оставам тук. Без теб. Белязани и вампири, мъже с игли… Господи, за теб не означава нищо, но за мен е ужасяващо. Не го искам. Не искам живота ти особено щом дори няма да си тук. Така че, не, нямаш право да казваш, че ние ще се справим, защото ти ще бъдеш мъртъв.

По дяволите, тя беше откачила и аз не знаех как да я накарам да се почувства по – добре, тъй като нямах представа какво щеше да се случи.

– Ще се боря.

Изсумтя.

– Обвързани сме – ще умра, когато те отведат. Не сме Обвързани – ще живея, но… ти или ще умреш, или ще бъдеш поставен в Покой. Няма с какво да се бориш, Бален. Нашата битка приключи. – Дани сведе поглед. – Не мога да го направя. Нас.

– Твърде късно е, мамка му. – Изръмжах. – Вече си моя.

Подуших страха, излъчващ се от порите й и когато изрекох тези думи, той се усили. Тя бягаше и каквото и да кажех, нищо нямаше да я спре.

Но всъщност беше права. Водехме битка, която не можех да спечеля. Животът й щеше да бъде в безопасност, ако се превърнеше в Белязана, но все пак щях да я напусна – независимо дали щях да бъда мъртъв, или в Покой.

Можехме да бягаме. Джаспър, лудият Белязан наемник, може би щеше да успее да ни скрие срещу заплащане, но бях ли способен да го причиня на Дани? Да я отведа далеч от всичко, за да прекара живота си в бягане и криене?

Тя мина покрай мен, сграбчи обувката си, подпираща вратата и си тръгна.

Ритнах вратата.

– Мамка му!

Дани

Бален остана мълчалив през останалата част от полета и аз се опитах да поспя, но не можах, защото седеше срещу мен и усещах напрежението, което се излъчваше от него. Той бе ядосан и аз не го винях, но просто реалността ме беше ритнала по задника.

Самолетът се приземи в средата на нощта и кола ни чакаше на пистата. Бален все още не казваше нищо, докато отваряше пътническата врата за мен, за да се настаня. Затръшна я. По дяволите. Заслужавах го. Но след един час мълчание, не успях да издържа:

– Бален, знам, че си ядосан, но…

– Ядосан? Ядосан? Аз съм повече от ядосан, Дани. Вбесен съм.

– Добре, ти си вбесен. Но какво искаш да направя? Да си падна от любов по теб и след това ти да умреш?

Китките му стиснаха волана и кокалчетата му побеляха.

– Искам да се бориш за нас, по дяволите.

– Боря се. Направих го.

– Глупости. Кога, Дани? Кога се бори? Кажи ми.

– Бален, не е толкова просто. – Сълзи бликнаха в очите ми. – Ти ме оставяш.

– Не, Дани, ти вече ме заряза в шибания самолет.

– Защото ще умреш. – Изкрещях.

– Да, добре, може би ще умра, а може би ще се боря за това, което искам. Но то вече няма да включва теб, нали?

Погледнах настрани и затворих очи в опит да прогоня сълзите. По дяволите, опитвах се да предпазя и двама ни от болката. Смърт. Покой. Нямаше значение. Бях пропаднала твърде дълбоко и сега се давех в страх от това, което щеше да се случи.

Да се боря? За какво трябваше да се боря? Как се предполагаше да се боря срещу Призраци и Белязани?

– Какво искаш, Дани? Дни наред ме умоляваше да не си отивам. Защо тръгна с мен? – Той изсумтя. – О, точно така, за да не умреш. Заради шибаното заклинание. – Зави зад ъгъла и гумите изскърцаха. – Не се тревожи, всичко това приключва. Ще умра и ти ще можеш да се върнеш в твоята галерия, за да рисуваш. Ще се уверя, че Уолърън ще разбере, че не желаеш да имаш нищо общо с Белязаните. – Веждите му се повдигнаха и той се обърна, за да ме погледне подигравателно. – Но, скъпа, не си й помисляй да ме рисуваш отново.

Една сълза се плъзна по бузата ми и аз я избърсах с ръкава си.

– Бален, моля те.

– Щях да се боря за теб, Дани. До проклетия край. Никога нямаше да спра. Без значение какво ще застане срещу нас, аз щях да продължа да се боря. Знаеш ли защо? Защото това правиш, когато обичаш някого.

Едва не се задавих заради риданието си, водопад от сълзи се лееше по скулите ми. Обърнах глава и се загледах през прозореца. Нямаше какво да кажа. Той беше толкова ядосан… и наранен. Да, бях го наранила. Обичах ли го? За това ли болеше толкова много? Защо болките в стомаха ми бяха толкова непоносими, когато си помислех, че можеха да ми го отнемат?

По дяволите, как се предполагаше да се боря? Нямах нищо.

Колата зави към град Сугаррамурди. Нямаше спирания, нито забавяния, взимаше завоите прекалено бързо и през цялото време не ме поглеждаше.

Наведох главата си към страничния прозорец и се опитах да спра напиращите сълзи. Колата отби отстрани на пътя и Бален паркира.

– Ще вървим пеша оттук

Излязох и го последвах. Той вървеше бързо и не ме изчакваше, докато аз се препъвах по грубия терен. Въздухът бе сух и студен, и когато стигнахме потока, аз вече треперех. Вървяхме покрай него, докато не изчезна в една зловеща пещера, сякаш оживяла от митовете.

Бален влезе навътре и не погледна нито веднъж дали го следвах. Спрях на входа на пещерата, сърцето ми заби силно и крайниците ми изтръпнаха, когато паниката се промъкна в мен като тъмна сянка. Замръзнах.

Чух проклетото му ехо в тъмнината, след което се появи отново.

Той тръгна към мен, хвана ме за ръката и ме издърпа напред.

Можех да го направя. Налагаше се. Трябваше да го направя заради него.

Препъвах се зад него докато ме влачеше към огромна скална зала, която разкриваше още три пещери. Ако не се чувствах погълната от всичко това, щях да определя мястото като красиво и мистично. Естествени скални образувания се издигаха над нас и се отваряха под формата на уста, пропускаща потока.

Спомените ме връхлетяха като взрив от ледени топчета. Ахнах, когато паниката завладя здравия ми разум. Единственото, за което можех да мисля, беше за клетките, за зъбите му, забиващи се във врата ми и за безкрайния студ. Влагата се просмукваше в кожата ми, изцеждайки всяка капка топлина от тялото ми.

Бори се. Бори се. Бори се.

Бален ме дръпна към гърдите си и прошепна в ухото ми:

– Дишай, Дани. Дишай.

Разтърсих се неконтролируемо, стомахът ми се размърда, а краката и ръцете ми изтръпнаха отново, защото спомените погълнаха съзнанието ми. Ришард, клетката, Бален и ужасът, който преживяхме.

– Няма да позволя да ти се случи нещо.

– Знам. – Гласът му ми действаше като спокойна мелодия, успокояваща ума ми. – Мога да го направя.

Фигура се появи от мрака и първата ми мисъл бе за Ришард. Вцепених се.

Но докато се приближаваше, разпознах змийската татуировка на врата му. Мъжът вдигна ръка и каза нещо, което не успях да разбера. След това нищо.

Благодаря Ви за гласа

You may also like...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

error: Копирането не е разрешено!