Двадесета глава

Двадесета глава

Дани

– Знаеш ли какво? – Настройвах каналите на радиото след три-часова дрямка. – Дори нямам представа каква музика харесваш. – Погледнах го и той сви рамене. Очите му бяха съсредоточени върху пътя. – Нямаш ли любими групи? Хайде. Признай си, Бейл.

– Бейл? – Намръщи се.

Беше мой ред да свия рамене.

– Да, допада ми. Кратко, сладко и… – Въздъхнах театрално. – е фамилията на любимия ми актьор. Крисчън Бейл. Толкова е секси в „Батман в началото“. Имам предвид, бих си легнала с него, без да се замисля.

– Мамка му. – Каза Бален.

Направих невинна физиономия.

– О, определено бих го направила. Гледал ли си филма? Идва и почуква на вратата ми…

Нямах възможността да довърша, защото той сграбчи врата ми.

– Не харесвам името Бейл и не споделям.

По дяволите, обичах начина, по който пръстите му галеха шията ми и се заравяха в косата ми. Беше малко движение, което чувствах… Мамка му, това бе сладко и властно. Внезапно се замислих да отбием колата и да го направим върху капака, както беше споменал. Плъзнах ръката си по бедрото му и пръстите му на врата ми се напрегнаха. Бавно го погалих между краката.

– Скъпа.

– Ммм. – Преместих ръката си върху члена му и се усмихнах, когато изръмжа.

– Господи. – Колата се завъртя и гумите се поднесоха към банкета. – Мамка му. – Той хвана ръката ми и я избута настрани. – Спомняш ли си, че ти казах, че възнамерявам да те чукам отзад? Ако направиш това отново, спирам колата. И не ми пука дали някой ще види какво правя с теб отстрани на пътя.

Захапах долната си устна.

– Колкото и горещо да звучи, не забравяй, че бягаме.

– Знам как да го правя бързо и силно. Няма за какво да се тревожиш.

Господи, желаех да смуча члена му, а след това той да ме има отзад. Подпряна върху капака на колата звучеше като нещо, което би ми харесало – много, но не и отстрани на магистралата. Размърдах се на седалката, когато си помислих за ръцете му върху бедрата ми, пенисът му, който ме изпълваше отново и отново…

Можеше ли наистина да прочете мислите ми? Погледът ми попадна между краката му и от подутината знаех, че все още беше твърд.

– Използваш ли телепатията си?

Бален ме погледна.

– Защо, по дяволите, гледаш члена ми по този начин?

– Защото е твърд и си мисля за това, което каза. Така че, използваш ли я?

– Не. И съм надървен, защото искам да те чукам. Не е необходимо да чета мислите ти, за да се втвърдя. – Сви рамене. – Неуважително е да четеш мислите на другите. Ние комуникираме чрез умовете си, но се въздържаме да нахлуваме в тези на останалите, защото това е личното им пространство. Можеш да се научиш да блокираш другите, но отнема време. За древните това е естествено.

– Ти древен ли си?

– Да. Искаш ли да знаеш колко съм стар?

Вирнах нос. Исках ли?

– Ще бъда ли напълно отвратена? Защото не се срещам с мъже, които са с повече от десет години по – възрастни от мен. Това е правило.

– Определено излизам от рамките на правилото ти, но е твърде късно за теб. Вече си моя. – Отговори Бален.

Засмях се.

– Ха! Не съм твоя. Сега, кажи ми на колко години си.

– Сто деветдесет и шест.

– Мамка му. – Изгледах го. Наистина беше безсмъртен. Това означаваше… – В такъв случай, когато направим онова нещо, трансформацията, ще изглеждам ли по този начин до края на живота си?

– На колко си? – Попита Бален.

– Двайсет и седем.

– Преставаме да стареем на трийсет и две. – Той отби колата в една странична улица и се насочихме към черен път.

– Супер. – Фантазията на всяка жена. – Без повече кремове против бръчки и тревоги за разширени вени и увиснали цици.

Очите му приковаха моите и тръпки преминаха по кожата ми.

– Все още ще те искам. Винаги ще те искам.

Отместих поглед. Говореше така, сякаш щяхме да бъдем заедно завинаги, но истината бе, че едва се познавахме и бяхме свързани заради магия. Всичко, което чувствахме, щеше да изчезне.

– Ще спираме ли скоро?

– Къщата на Райкър е отпред. Ще останем тук, докато Уолърън не ни уведоми, че е безопасно да отлетим за Испания.

Кръстосах краката си и се размърдах на седалката.

– Можеш ли да бъдеш по – конкретен с това отпред, защото пих много вода и пикочният ми мехур ще се пръсне.

Бален повдигна вежди.

– Някога случва ли ти се да не кажеш нещо така, както е? Не, не ми отговаряй. Мисля, че вече знам. – Той намали. – Мога да отбия?

Изсумтях.

– Концентрирай се върху това да ми намериш тоалетна бързо. Такава с четири стени.

Натисна с крак газта и колата се понесе напред.

– Колко дълго?

– Преди какво?

– Преди да се пръсне? – Бален се ухили. Беше сладко. Можеше да бъде сладък и не исках това да изчезва.

Харесваше ми колко лесно можех да разговарям с него. Обикновено особеността ми отблъскваше момчетата, но Бален се приспособи бързо към моята природа и се чувствах така, сякаш го познавах от векове.

– Може би пет минути.

– Тогава ще те заведа до две.

***

Бален държеше ръката ми, докато вървяхме към масивна, стара, каменна къща, която се намираше на върха на един хълм на половин миля от пътя. Изглеждаше пуста и студена. Сняг покриваше голите корони на дърветата, разпръснати на случаен принцип в широкия имот.

Бален вървеше леко пред мен, докато наближавахме къщата. Вратата се отвори преди да стигнем каменните стъпала и висок и мускулест мъж с дълга до раменете черна коса застана пред нея.

Поколебах се и Бален стисна ръката ми успокояващо.

Мъжът се ухили и снежнобелите му зъби проблеснаха.

– Бален. – Той протегна ръка, здрависаха се и се потупаха по гърба един друг. – Радвам се да те видя. – Обърна се към мен и кимна учтиво. – За мен е удоволствие, Даниел. Аз съм Райкър.

– Моля те, наричай ме Дани. – Очите на Райкър се плъзнаха по мен. Но в това нямаше нищо сексуално. Преценяваше ме.

– Влезте. – Райкър се отдръпна от вратата и Бален обви ръката си около кръста ми, когато влязохме.

– Киър ти е казал какво става? – Попита Бален.

– Че Призраците искат главата ти на олтара си? – Райкър сви рамене. – Ние защитаваме своите.

– А и без това не сме фенове на Призраците. – От върха на спираловидното стълбище се чу мек, лиричен глас на жена.

Косата й бе с цвета на слънцето и докато се приближаваше, забелязах нежните й ангелски черти – небесносини очи, които блестяха с интелигентност и топлина.

Райкър се приближи до нея и я целуна, а ръцете му останаха върху ханша й.

– Моята друга половина. Хана.

Тя показа блестящата си усмивка, приближи се към Бален и го целуна по бузите.

– Радвам се, че сте успели да стигнете дотук безопасно. Много съм доволна, че Киър ни помоли за помощ. Райкър и аз чухме какво се е случило с Ришард преди няколко години. –  Хана ме придърпа в топла прегръдка. – За мен е чест да се срещнем.

Райкър се подсмихна.

– Моята сродна душа, Хана, беше нетърпелива да се запознае с теб, Дани.

Хана измъкна ръката ми от тази на Бален.

– Хайде. Ще ти покажа къде е банята, за да имаш възможност да се почистиш и след това ще пием чай. На сутринта може да срещнеш Килтър. Той обича да готви и прави най – добрите яйца, които някога си опитвала.

Сериозният глас на Бален ме накара да се поколебая и да не се отдалечавам от него.

– Килтър живее тук?

Райкър отговори:

– Да, но той… е под контрол. Никога не би навредил на твоята жена, Бален. – Беше добре да го знам. – Е, поне не и физически, не мога да гарантирам за устата му. Хана наистина започна да го харесва през годините.

Бален изсумтя, погледна ме и кимна.

– Всичко е наред.

– Скъпи, покажи стаите за гости на Бален.

– Стаята. – Поправи я той. – Тя остава с мен.

Хана се засмя.

– О, човече, не ти е лесно. Не се притеснявай, ще свикнеш с пещерните глупости.

След като използвах банята, седнахме в кухнята на бар столовете с две чаши зелен чай. Бях поразена от любезността на Хана, тъй като беше три сутринта и по бледото лице и бавните движения можех да предположа, че бе изтощена. Но въпреки това настояваше да разговаря с мен и да ме накара да се чувствам като у дома.

– Когато Киър каза на съпруга ми, че ще идвате, бях толкова развълнувана, че ще се запознаем. Не се радвам, че Призраците преследват Бален, но просто чух какво се е случило с Ришард. Не се случва често човек да оцелее, след като се е сблъскал с вампир. Бален е спасил живота ти.

Обвих ръце около топлата чаша чай.

– Да, направи го. – Тихо отвърнах. – Предпази ме от Ришард, жертвайки себе си.

Хана ме погали по ръката.

– Не се тревожи. Нещата ще се наредят. Уолърън няма да допусне друг вариант. Срещна ли се с него вече? – Кимнах. – Не е ли леденостуден задник?

Изсумтях.

– Почти се напиках в панталоните, когато го видях. А като отвори уста, ми се прииска да го ударя и да избягам, за да се скрия.

Хана се разсмя. Леко и заразно.

– Никога не съм казвала на Райкър, защото знаех, че може да му се набие в главата, но благодарих на Бог, че беше с мен, когато се срещнах с Уолърън. Мога да се изправя пред всеки враг, както останалите Белязани, но… Господи, той е плашещ.

– Ти си Белязана? Като Бален? – Не си бях помисляла, че тя е една от тях, но имаше смисъл. Изненадах се, че тази крехка жена се бореше срещу мъже като Ришард.

Хана кимна.

– Така се запознах с Райкър. Аз съм Чуваща. – Не бях сигурна какво означаваше това и Хана сигурно го забеляза по озадаченото ми изражение, тъй като добави: – Мога да чувам звуци на радиус от около две мили. Срещнах Райкър преди около шейсет години, когато моята Талда беше нападната. Дълга история. Накратко, той спаси живота ми. От тогава сме заедно. – Усмихна се. – Райкър е Зрящ. Той и Киър са добри приятели, въпреки че от десетилетия не сме били в Торонто.

– Добре, информацията ми идва в повече. Всичко това изглежда… доста странно. – Или откачено. – Все още се опитвам да приема факта, че съществуват Белязани, вещици и вампири. А Призраците… дори не знам какво да мисля за тях.

Хана сложи ръка върху моята.

– Ти си смела жена, Дани. След случилото се с Ришард и сега това.

– Страхувах се в продължение на две години, Хана. Това не е смелост.

– Храбростта се определя по много начини. – Каза тя, поддържайки гласа си мек като перо, носещо се по въздуха. – Ти оцеля. Седиш до мен и дишаш, усмихваш се и сияеш. Имаш чувства към Бален, но не защото е спасил живота ти, а заради това кой е той. И да, виждам колко се интересуваш от него. Всеки може да го каже само по начина, по който го гледаш. – Хана въздъхна и отново положи ръката си върху моята. – Призраците спазват закона. Бъдете внимателни. Не оставайте на едно място твърде дълго, защото природата ще им каже къде сте.

– Ще разберат ли, че сте ни помогнали?

– Да. – Усмихна се. – И ще направят нещо, за да ядосат Райкър. – Сниши глас и се наведе. – Но когато Райкър е ядосан, е по – горещ от ада и сексът…

Засмях се.

– И говорейки за това – Хана ми намигна и стана. – съпругът ми настоява да си легна. През по – голямата част от нощта бяхме… на работа. – Нямах представа каква работа вършеха Белязаните и подозирах, че не бе моментът да питам. – Истината е, че Райкър мрази да спи сам. Бален е в стаята за гости до банята. От звуците разбирам, че е под душа. Когато Килтър се върне, ще ви направи нещо за ядене. Или пък се самообслужете.

– Гладна съм. Бален щеше да спре само за почивка за тоалетна и закуски. – Признах. – Благодаря ти, Хана.

Тя ме целуна по бузите, изправи се рязко и погледът й се насочи към прозореца.

– Господи, трябва да съм наистина уморена. Чувам неща. Веднага се връщам. Просто трябва да проверя нещо.

– Имаш ли нужда от помощ? – Попитах. Не че можех да помогна на Белязан.

Хана отвори страничната врата.

– Не. Не. Почивай си. Понякога, когато съм преуморена, имам проблеми с блокирането на звуците отвън. Просто ще проверя.

Направих си още чай и реших да приготвя нещо за ядене за мен и Бален.

Намерих тигана в чекмеджето под печката от неръждаема стомана и взех картонената кутия с яйца от хладилника. Бях на път да ги оставя на рафта, когато силен трясък до мен изпрати яйцата във въздуха и аз се спънах в бар столовете. Прозорецът над мивката се пръсна, изпращайки стъкла навсякъде.

Нещо прелетя във въздуха, приземи се под стола и започна да изпуска зелен дим. Какво, по дяволите? Изкашлях се, подушвайки миризмата и когато и бързо покрих носа и устата си, когато помещението се изпълни с плътен облак. Спънах се и се ударих в нечии гърди.

– Бален, какво… – Погледнах нагоре и видях, че мъжът носеше маска и държеше нож.

Обърнах се, за да се затичам в другата посока, но ръка се обви около моята и ме дръпна назад. Забих лакътя си в стомаха му и мъжът изсумтя, а след това изви ръката ми зад гърба, докато не извиках.

– Хванах една. – Каза.

Изкрещях, когато мъжът изви ръката ми още повече и паднах на колене. Борих се срещу него, но той ме обърна по гръб, възседна ме и обви ръката си около врата ми, смачквайки гръкляна ми. Дръпнах се и се свих под пръстите му, а дробовете ми крещяха за въздух.

Тогава я видях. Игла. Премахна капачката и я насочи към врата ми.

Изритах с крака, когато усетих бодването.

Внезапно той беше хвърлен и падна до мен. Беше със забит в гърлото нож. Издаваще странен гъргорещ звук, докато от устата му се стичаше кръв, преди очите му да застинат мъртвешки.

– О, Боже мой. – Запълзях на ръце и крака, борейки се да се измъкна, когато някой ме хвана за лакътя и ме изправи на крака.

– Не. Пусни ме! – Стиснах рамката на вратата.

Пръстите му се вкопчиха в двете ми рамена и гневно ме разтърсиха.

– Мамка му. Престани да се държиш като кучка и спри да се бориш с мен. – Каза мъжът с дълбок и сериозен тон. – Свали ръцете ми от рамката, вдигна ме и ме хвърли през рамо като чувал с картофи.

– Не. – Крещях. – Пусни ме. – Забих юмруците си в гърба му, но нямаше ефект, защото той изтича навън.

– Млъкни, по дяволите, преди да те накарам да замълчиш завинаги.

Застинах.

Той мина през двора, а после по стръмен хълм в гориста местност. Забави крачка, хвърли ме от рамото си и аз се приземих на задника си в снега. Опрях единия си крак в земята и се канех да побягна обратно към къщата, когато каза:

– Бягай и ще те убия.

Погледнах нагоре в мига, в който чух щракване.

Мъжът насочи пистолет към мен, взирайки се така, сякаш щеше да дръпне спусъка, ако дори си помислех да помръдна. Беше висок над шест фута, очите му бяха черни, a лицето – сурово. Нямаше никакво опрощение в изражението на този човек и не се съмнявах, че щеше да ме застреля, ако го вбесях.

Той отиде до голяма скала встрани от хълма и натисна нещо върху грубата повърхност. Притаих дъх, когато се отвори врата.

– Вътре. – Каза.

Гърдите ми се стегнаха, докато се взирах в малката мрачна врата. Нямаше начин да вляза там. Бих опитала шанса си като го вбеся.

Той ме хвана преди дори да направя стъпка в обратната посока.

– Дори. Не. Се. Опитвай. – Сграбчи ръката ми и ме блъсна напред в пещерата. Вратата се раздвижи и се плъзна зад нас. Опитах се да изкрещя, но гърлото ми беше толкова стегнато, че изхрипах. Мъжът ме бутна напред и аз залитнах към стената, ожулвайки си дланите върху грубата повърхност.

– Мърдай. – Каза той.

Не можах. Крайниците ми отказаха да функционират.

Влага. Водата капеше, отекваше. Ароматът на мухъл. По дяволите, защо тези глупости не изчезваха? Опитвах се да ги блокирам, да преборя паниката, която ме завладяваше.

Внезапно краката ми се откъснаха от земята, бях вдигната и хвърлена върху рамото му отново.

След няколко минути той спря, пак ме хвърли върху задника ми и изчезна. Тъмнината се превърна в трептяща мека светлина, когато запали няколко бели свещи, които бяха поставени на перваз. Намирахме се в малко пространство в пещерата.

– Мамка му, глупава ли си?

Изтръпнах от суровия му тон.

– Какво? – За секунда гневът измести паниката, бушуваща във вътрешностите ми.

– Ако имаше някакъв здрав разум, щеше да издърпаш ножа от задния си джоб и да убиеш онзи мъж. Какво, по дяволите, си мислеше?

– Кой си…

– Млъкни, за да мога да мисля.

– Не мога да бъда разделена от…

– Бален. Знам. Обвързани сте. – Той тръгна към мен и аз забелязах черната татуировка на ръката му, ръката, която държеше пистолет.

– Кой си ти? Какво искаш от мен?

Изсумтя.

– Искам, мамка му, да не бъдеш толкова тъпа следващия път. Името ми е Килтър. – Видя изненаданото ми изражение и се засмя. Беше зъл смях и не ми хареса изобщо.

Хана каза, че този тип, Килтър, можеше да готви – какво? Хора?

Светлината от свещта примигна и видях белега, който преминаваше през лицето му, дълъг и назъбен, започващ от веждата и стигащ до месестата част на дясното му ухо. Очите му проблеснаха с хумор, когато разбрах, че е обезобразен.

– Подарък от стар приятел. Мъртъв е. – Дългите му здрави крака се движеха прецизно, докато вървеше към тунела, от който току-що бяхме дошли.

– Не смей, по дяволите, да мърдаш.

Отиваше си? Облекчението и паниката водеха война в ума ми. Наблюдавах как пламъкът на свещите танцуваше по стените на пещерата и се опитвах да преборя спомените за клетките. Стиснах очи и в главата ми проблесна спомен, който разкриваше мен, лежаща на стоманена маса и дълги нокти, подобни на кама, спускащи се по гърдите ми.

Бях прикована с вериги. Замръзвах. Непрекъснато треперех. Тогава го видях. Ришард се надвесваше над мен, а от зъбите му се стичаха капки кръв.

Изкрещях на спомена… На Ришард. Той нямаше да спечели.

Разтърсих се, когато нещо твърдо ме удари по бузите.

– Жено, отвори очи и ме погледни.

Отворих очи и се втренчих в яростното изражение на Килтър. Бузата ми гореше, а мазолестите му пръсти се вкопчиха в рамената ми. Бутнах ги, използвах стената за опора и се изправих на крака.

– Трябва да намеря Бален.

– Сядай, по дяволите, долу. Ще изчакаме битката да приключи. – Каза Килтър, като ме бутна обратно на земята.

– Битка?

– Глуха ли си?

Призраците? Дали ни бяха открили? Щяха да отведат Бален.

– Не, не са Призраците. Ако бяха те, ти вече щеше да си мъртва, а Бален – поставен в Покой.

Четеше мислите ми. Усетих как дебнеше и сякаш с тегло на цимент премина през ума ми.

– Спри. Боли. – Казах и поставих ръцете си върху главата.

– Изглежда ли да ми пука?

Не, той изглеждаше така, сякаш не му пукаше за нищо или никого.

– Права си. Не се интересувам от никого. – Сви рамене. – Но защитавам Талда и ако това означава да предпазвам и теб, така да бъде. Но не си мисли, че няма да те убия, ако изложиш на риск животите на останалите. Ще те предоставя на сребърен поднос на Призраците, ако трябва. А след това ще спя като бебе.

Вдишах бързо, когато чух стъпките, отекващи в тунела. Напрегнах се и погледнах към Килтър, който беше напълно спокоен, облегнат на стената на пещерата със скръстени ръце и крака.

Двама мъже влязоха в тясното пространство. Единият имаше къси, руси къдрици, навити във върховете и бледозелени очи. Другият беше по – висок и пълна противоположност – тъмна, права коса и татуировки по ръцете. Той пристъпи напред първи.

Намръщи се на Килтър и посочи пистолета.

– Изплашил си я до смърт? Такъв си задник. – Приближи се и протегна ръка. – Аз съм Шандор, а това е Дерек.

– Бален?

– Добре е. – Усмихна се. – Той каза на Килтър да те изведе от там. Задникът беше най – близо до теб. Съжалявам, че трябваше да го изтърпиш.

Килтър сви рамене, бутна Дерек и се отправи напред по тунела.

– Винаги ли е такъв?

– Искаш да кажеш пълен задник? – Поведе ме в тунела и постави небрежно ръката си на гърба ми. – Да. Необходими са няколко десетилетия, за да свикнеш.

В мига, в който излязох от тунела и усетих вятъра върху кожата си, тревогата намаля. Вдишах дълбоко няколко пъти и изтръпването в крайниците ми изчезна. Не изчаках Шандор или Дерек, когато се отправих към къщата. Отворих вратата, затичах се към спалнята за гости и се блъснах толкова силно в Бален, че и двамата паднахме на пода.

– Дани. – Каза Бален, като се ухили и обви ръце около мен. – Добре ли си?

Господи, звучеше така, сякаш това, което се случи, не бе голяма работа. Мамка му, вероятно за него не беше. Но аз се изплаших, по дяволите.

Хванах го за врата и го дръпнах към себе си, а след това го целунах. Стонът му вибрираше върху устата ми, едната му ръка се зарови в косата ми, а другата под ризата на ханша ми, държейки ме здраво.

Отдръпнах се, дишах тежко, вътрешностите ми трепереха от желание, страх и несигурност относно това, което, по дяволите, се случваше.

– Възнамеряваш ли да ме целуваш всеки път така, когато ни нападнат? Защото е секси, скъпа. – Погали брадичката ми с показалеца си и целуна слепоочието ми.

– Помислих си, че ти… Искам да кажа, Килтър ме отведе… И аз си загубих ума от страх… – Спрях и си поех дъх.

Бягахме, опитвайки се да спасим живота си, от някакви Призраци. Бяхме Обвързани от заклинание и току-що ни нападнаха мъже с игли.

– Никога не смей да умираш.

Прокара пръст по лицето ми.

– Ще се опитам, малка моя.

Благодаря Ви за гласа

You may also like...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

error: Копирането не е разрешено!